С какво се занимава един добър шпионин? Има ли изобщо такова понятие днес? До каква степен трябва супершпионинът под прикритие да си затваря очите за престъпления, в много случаи дори за убийства, извършени от неговия информатор или агент?
Тези важни – може би най-важните – въпроси се обсъждат в тази ценна и провокираща мисълта книга от Стивън Грей – журналиста, чиято първа книга, „Ghost Plane" („Призрачен полет") за участието на САЩ и Великобритания в тайно предаване на задържани лица във "войната срещу тероризма", повдигна въпроси, останали без отговор.
В „Новите супершпиони" Стивън Грей разкрива неизвестни досега случаи на шпионаж – включително и на шпионски дейности на МИ6, организация, която преди инвазията през 2003 г. официално никога не е била в Ирак. От Ирак книгата прехвърля в Северна Ирландия, където разкрива за двойните игри на ИРА и британското разузнаване; ще прочетете за член на EOKA – националната гвардия на кипърските бойци, който шпионирал за британската армия (и по-късно за британските митнически и полицейски групи в търговията с наркотици).
И не на последно място ще ви срещне с Омар Насири, псевдоним на член на Въоръжена ислямска групировка (ВИГ), откъснало се военно крило на Алжирския ислямски фронт, който шпионирал както за френското външно разузнаване и MI5. Авторът пише: „Когато започва да шпионира, той се изправя пред класическата дилема на всички действащи шпиони вътре в банда от убийци. Както в стария, така и в новия свят на шпионажа такива проблеми винаги съществуват, но сега те стават дори още по-значими. ВИГ не е политическа група или правителствена агенция, планираща само малко злодеяния; тези хора осъществяват истински касапници. Проблемът за агента е не толкова как да проникне в групировката, колкото как да остане там. Може ли и трябва ли невинни животи да бъдат погубени, за да се спасят други животи?" Това е и основната дилема, която стои пред съвременния супешпионин.
Колкото по-активен агент е, колкото по-активно работи, дори убива за врага, толкова по-вероятно е да бъде заподозрян като двоен агенти. Но в името на това да открие информация, която ще спаси много хора, супершпионинът е готов да поеме този риск.
Съществува и друга страна на монетата. Много вербувани шпиони, които използват контактите с британски и други западни агенции за собствена изгода. Стивън Грей разказва за случая на Рафид Ахмед Алуан ал-Джанаби, известен на американското и германското разузнаване с агентурния си псевдоним "Финт", който измамва немски, американски и британски разузнавателни служители, като ги подвежда, че Ирак притежава мобилни лаборатории за биологични оръжия. През 2003 г. на основата на неговите твърдения и бледи сателитни снимки тогавашният държавен секретар Колин Пауъл произнесе историческа реч в ООН, след която Багдад бе нападнат.
И ако западните шпиони са знаели малко за това какво се случва в Саддамовия Ирак, добре е да се знае, че са имали още по-малка представа за Ал Кайда и това, което се случва в Афганистан. През 2009 г. Халил Абу-Мулал ал-Балауи – вербуван от ЦРУ йорданец, влиза необезпокояван в базирана в Северен Афганистан база на ЦРУ и взривява бомба, убиайки още седем служители на разузнаването, както и шефа на отдел "Общо разузнаване" на йорданските служби, който е бил водещ офицер на самоубиеца..
И все пак, заключава Стивън Грей, HUMINT или "човешката интелигентност", тоест старомодният шпионаж, извършван от физически лица, е все още силно необходим. Грей е осигурил добър наръчник за шпионските кадети на бъдещето, разкривайки опасностите, пред които са изправени днешните шпиони, и капаните, в който могат да попаднат, но също така е определил и потенциалните ползи.
НОВИТЕ СУПЕРШПИОНИ
СТИВЪН ГРЕЙ
стр. 386
Цена 15,99 лв.
