Как великата Алисия Алонсо покори света
Едва ли има по-хубава съдба от моята! Един живот в балетната зала! И толкова много красота! Думите са на легендарната Алисия Алонсо, която в края на 2009-а ще навърши 88 години. По-голямата част от тях – прекарани в слепота. И в неуморна творческа работа в репетиционната и на сцената!
Елиана Митова
Eдва ли има по-хубава съдба от моята! Един живот в балетната зала! И толкова много красота! Думите са на легендарната Алисия Алонсо, която в края на 2009-а ще навърши 88 години. По-голямата част от тях – прекарани в слепота. И в неуморна творческа работа в репетиционната и на сцената! Защото преди шест десетилетия , на 28 октомври 1948 г., Алисия създава Националния балет на Куба - ярко и несравнимо явление в световния балетен театър. Точно нейната трупа стана причина да се заговори за кубинската балетна школа – прекрасна и самобитна, родена на Острова, поддържана от великолепни балетни дарования, възпитани от великата Алисия.
Няма никакво съмнение, че Алисия Алонсо е номер 1 в балетния свят. Нейната Китри от „Дон Кихот“ остава ненадмината за всички времена. А Кармен, изтанцувана по музиката на Бизе - Шчедрин, в еталон на страстта и любовта, които в образа на Алисия придобиват колорит и стихия, недостъпни за друга актриса. Тя, голямата, ухажвана и възхвалявана от политици, артисти, композитори, хореографи и изследователи на балета, си остана вечно влюбената класическа балерина, за която Куба е повече от родина. Получила световно признание, Алисия не пропуска да подчертае, че е кубинка, че кръвта я зове на малкия тропически остров, където танцът е издигнат в култ.
Алисия не крие, че зад успеха на нейното желание да създаде кубинската балетна школа стои самият Фидел Кастро. „Още на първата ни среща с него усетих една категорична подкрепа. Дадох си сметка, че той разбира чудесно значението на делото, което бях подхванала. Той усещаше колко е важно да имаме интелигенция, в частност – балет, че успехът на самата Революция зависи и от нас, дейците на културата“, разказва Алисия в интервю за испанския печат. И си припомня как е започнала със своята частна балетна школа през 1955-а, преименувана в „Балетът на Куба“, а по-късно – в Национален балет на Куба. Алисия възприема по свой начин и политиката – едва научила за смяната на властта в Хавана, за победата на кубинската революция, тя категорично напуска Съединените щати и бърза да се върне в родината си. Не за да натрупа богатство или да се възползва от политическата промяна – а за да създаде кубинската балетна школа! Няколко млади красиви момичета й се доверяват изцяло, а тя съумява не след дълго време да ги превърне в световни звезди – Мирта Пла, Хосефина Мендес, Лойпа Арауха, Аурора Бош! И техните имена вече са легенди в историята на световния балет. „Имах до себе си талантлив човек, Фернандо Алонсо. Той сякаш чертаеше основните линии, по които си струваше да работим. А аз много лесно прилагах в практиката това, което той измисляше. И школата ни постепенно се роди – ярка и неповторима, различна от световните тенденции в класическия балет, които властваха дотогава“, разказва Алисия. Според нея типичното за тази школа е, че съумява да запази стила на всяко балетно произведение, отдавайки голямо значение на връзката на балетния артист с музиката. Танцьорът се оказва зависим не само от тялото си, от собствените си възможности, но и от мелодията, която чува. Мнозина мислят, че се танцува само с ритъма! Грешка, мелодията е по-важна от ритъма! Тя определя времетраенето на всяко движение, ориентацията на жестовете, проекцията на езика на тялото върху самото тяло. При мъжете всичко това е още по-многозначително, отколкото при жените – кубинският танцьор е преди всичко кавалер, зависим от дамата, независимо какъв персонаж играе.
Образите на Алисия, които тя претвори в продължение на 60 години, са повече от класика. Белият лебед на кубинската примабалерина сякаш се е сраснал с музиката на руския гений Чайковски до такава степен, че мнозина капацитети в балетния свят свързват „Лебедово езеро“ единствено с нейното присъствие в ролята на Одета Одилия. Жизел, върхово постижение на плеяда световни балерини, претворена от Алисия, изтръгва сълзи. Аврора от „Спящата красавица“ пък носи една зашеметяваща приказност, която е типична единствено за жените с южна кръв. И редом с героините от световната класика, Алисия се развихря по неповторим начин в съвременни балетни произведения, които, белязани от нейния стил, се превръщат в бъдеща класика. Свидетели на тяхното раждане са преди всичко зрителите, които присъстват на прочутия Международен фестивал на балета, който се провежда в Хавана. Точно за този фестивал Алисия направи нов прочит и на редица прочути заглавия.
“Класиката е безсмъртна, но само с класика не се живее. Обичам да се срещам с чужди хореографи, повечето млади хора. Например испанеца Рамон Олер, който жъне успехи с камерния балет на Мадрид. А французинът Мишел Дескомбе пък ме развълнува до сълзи с една своя хореография, посветена на Че Гевара. Сред най-нашумелите съвременни хореографи е и кубинецът Едуардито Бланко, тепърва светът ще чуе за него. Всички тези творци показаха какво могат на балетния фестивал в Хавана“, разказва Алисия.
Зад триумфа на примабалерината, която е на върха в продължение на 65 години, се крие къртовски труд, белязан от лишения, воля, сила на духа. Великата Алисия изтанцува звездните си роли почти без да вижда! За да се ориентира, по сцената на определени места поставят силни лампи. Едва ли друга балерина би имала нейната психика, за да преодолее болестта с упорството на волята! Низ от операции, лечение в най-авторитетните клиники – и всичко в името на балета! Увреденото зрение, за мнозина фатално, се превръща за Алисия в още една стъпка към балетното съвършенство! „Имах твърде горчиви моменти заради моето зрение. В началото мислех, че болестта ще прогресира бавно. После се наложи да се ориентирам по различните по цвят светлини на сцената. Имаше моменти, в които се плашех да не падна, да не се нараня. Но започне ли спектакълът, този страх изчезваше. Преди последната операция на очите, играх „Лебедово езеро“ в Санкти Спиритус. След представлението се наложи да раздавам автографи. Но за да стигна до хората, колегите ме водеха под ръка. Едно момиченце извика: “Мамо, тя е сляпа!“ Детето ме приемаше не като актриса, а като човешко същество. Щях да се разплача, толкова тежко ми беше“, припомня си великата балерина. Но нито за миг през ума й не минава идеята да се откаже от танца заради увреденото зрение.
И българските зрители се насладиха на чудото Алисия по времето, когато звездата шестваше по световните сцени. В Софийската опера легендарната кубинка изтанцува Кармен, а години по-късно – и миниатюрата, посветена на Мария Калас. С присъствието на Алисия Алонсо е свързан и Варненският балетен конкурс, най-авторитетният в света на танца. Примабалерината е член на журито на балетното състезание, където започват триумфалния си път в изкуството и немалко нейни сънародници.
Крилати фрази на примабалерината
Да обичаш танца означава да обичаш живота
Не мисля да се пенсионирам, имам намерението да съм вечна, защото мисля, че хората, които оставят след себе си толкова много любов, не могат да изчезнат. Ако едно дърво е засадено добре, то винаги ще дава добри плодове. А дървото ще си остане здраво, без някой да може да го събори..
Да танцувам вечно, това е смисълът на живота ми.
Фидел Кастро до звездата
Скъпа Алисия :
Няма да забравя как ми разказваше, че съумяваш да проследиш балетния спектакъл само със слух. Със затворени очи. Само по леките стъпки на балетните палци. Заслугите ти са огромни. Постигна най-голямата слава на света още преди победата на Революцията. Малцина са онези, които могат да го постигнат. И балетът, и изкуството, и културата въобще в наше време се масовизираха. Твоята копринена ръка събуди заспалия гений дълбоко в душата на нашия народ. Непреходна е славата на Националния балет на Куба, който навърши 60 години!