„Истината“ на Лили Иванова излиза на пазара след дни
Текстът на песента е най-важното нещо. Цял живот съм търсила текстове. Никога не съм пяла глупости. Тогава вече имах своя българска самостоятелна песен – „Витоша“. Текст и музика – Емануил Манолов, който свиреше на китара, но не беше известен. Имах и „Лунни лъчи“, песен на Йосиф Цанков, от репертоара на Мими Николова, и „Морското момиче Варна“ на Димитър Вълчев.
Текстът на песента е най-важното нещо. Цял живот съм търсила текстове. Никога не съм пяла глупости. Тогава вече имах своя българска самостоятелна песен – „Витоша“. Текст и музика – Емануил Манолов, който свиреше на китара, но не беше известен. Имах и „Лунни лъчи“, песен на Йосиф Цанков, от репертоара на Мими Николова, и „Морското момиче Варна“ на Димитър Вълчев. Но искам да отбележа нещо специално в моя живот. Първата ми плоча не беше издадена в България. Първата ми плоча беше издадена в Румъния. Те ме забелязаха. Никой не е пророк в собствената си страна. Никой не е певец в собствената си страна. Това е особено типично за България.
До 64-а просто пеех. След зала „Универсиада“, след Джейн Сверт и „Северните тигри“ вече бях с моя група. Но нямах албум. Напомням, че тогава телевизията прохождаше и нямаше клипове. Всичко беше радио. И концерти, много концерти. Стремях се към турнета с разширени мои участия. Исках да съм основната част на участието. Всичко се диктуваше от Концертна дирекция – в едно такова представление трябваше да има фокусник, народна певица и звезди на естрадата. След първото турне в Румъния с Емил Димитров имах ангажимент пак в Румъния, в Букурещ – в хотел-ресторант „Амбасадор“, с групата си. Това беше най-баровският хотел тогава, спяхме в хотела, а аз станах „домнишуара Лили“. За първи път се отнасяха към мен с такова уважение, особено персоналът, бях българската звезда за първи път. Имах много тежък репертоар – спомням си само на Ела Фицджералд пеех две песни, по-сложни песни в живота си не съм пяла. И на италиански, и на български имах песни, но предимно италиански. Там идваха най-големите известни джазмени на Румъния, на Букурещ, джаз пианистът Колан и басистът Джони Радикано, навремето музикантите се интересуваха къде какво има и там аз има щастието да се запозная с известни румънци. Те двамата направиха връзката между мен и издателската компания в Румъния. Здравко Радоев също взе участие в преговорите. Така се оформи идеята и реализацията на първата ми плоча. Румънците се запознават с мене, както и със Здравко Радоев, той
контактуваше с тях. Аз – скромна, още не можех да се оправям на румънски. Здравко и той не можеше да говори добре, но езикът на музикантите по света е универсален. Спомням си един румънски пианист – много ме харесваше. По това време вече започнах да обръщам внимание кой ме харесва, кой не ме харесва. Здравко започваше вече да ме дразни. Интересуваше се от пари и от флиртове. Живеехме в отделни стаи. Но работехме добре. Заговорихме да правя запис в „Електрекорд“ – тяхната компания. Срещнаха ни с директора на „Електрекорд“, техния „Балкантон“. Направихме списък какъв репертоар имам и тогава извадих и български песни. Бях българска певица и въпреки че румънците ми правят плочата, исках да ориентирам продукта си към българите. Това сега прилича на стратегия, но тогава в голяма степен си беше чист патриотизъм. Румънците
направиха записите, направиха прекрасни аранжименти. Музикантите на „Електрекорд“ бяха изключителни – елитът на Румъния.
Питали ли сте се защо румънците и как така румънците издават първата плоча на Лили Иванова?! Мога скромно да подмина този въпрос. Но няма да го подмина – и до днес никой не е дошъл при мене с предложение да издам нещо. Преди, по времето на социализма, албуми не издаваха певците, а държавната музикална компания. След настъпването на демокрацията може би се очакваше нещата да се променят. Но всъщност истината е следната – в България никой не се интересува от можещите. Няма значение какъв е политическият строй. Ние нямаме дори рефлекс да използваме другия, да му издадем албум и да приберем процента. Няма у нас ценност, която да налага издаването на един добър глас, книга или художник. Това виждах и това ме преследваше през целия ми живот. Румънците ме уважиха, българите – не. Там просто бях пяла два пъти – две турнета. Някак си днес ми се струва естествено моят първи албум да е правен в Румъния. А защо да е естествено?! Защо?! Защо вечно се оказва, че другите ни се възхищават, а ние в собствения си живот вместо поздрави си разменяме гримаси?! Разтрепервам се при този спомен. Шансът ми се даде от друга държава, не от моята родина. Шансът да бъда модерно разпространявана. Да живея в уважение, оставете вие албума като продукт. Румънците ме носеха на ръце – в хотела, в ресторанта, администрацията, директорът на хотела. Живеех в лукс, за първи път виждах луксозна моя стая. Бях певица, имахтова, което трябва на една певица, заслужих си го.
А в България – какво, общи тоалетни. Няма да забравя в кой град бяхме... Отиваш в тоалетната, а на тоалетната сложили прозорец – като седнеш, отвън някой гледа дали е заето или не. И пак ще каже някой – тая се е уредила. Никой в Румъния не може да ме уреди. Чуха ме и ми предложиха плоча. Те изкараха пари, аз имах малък хонорар и най-важната първа стъпка за един певец. Моите първи осем песни. И не ми предложиха само това – предложиха ми ангажимент, който и на тях щеше да помогне да продадат албума. Ангажимент в театър „Танасе“ – огромна сцена, голям театър, пееш свободно, няма плейбеци, всичко е живо, с голям оркестър. Преди мен бе пяла Леа Иванова. Бе направила фурор. Имаше една нейна песен „Лалето“. На румънски – „Лалеле“.
Първата ми плоча се казва „Лили Иванова“, издадена от „Електракорд“. На обложката пишеше на латиница, не на български. Съжалявам за което. Но нямам вина. На обложката съм с къса коса и усмихнато лице. Казват, че съм красива на тази обложка. Аз много не се харесвах, но това бе първата ми фотосесия. Пак румънска. Знаете ли какво запомних от този хотел и от този период на живота ми – огледалата в Букурещ. Огледалата разширяват пространството ти. Дават ти един простор да знаеш кой си и къде се намираш. Дават ти свобода на мисълта, на взора ти.
Ние, българите, не обичаме огледала. Шест месеца – толкова време живях в Румъния. За първи път със Здравко изкарахме пари. Но започнах лека-полека да го отстранявам, вече не исках да е с мене, защото евреинът си е евреин – от тях винаги можеш да научиш нещо. Умен, по-скоро хитър, явно си падам по евреите. А и виждах дребни хитринки. Казва ми Здравко един ден – дай сега да съберем парите, моите и твоите, и да си купим кола. Пежо. Купихме колата, обаче той ме остави да се прибирам с влака с другите музиканти, а обясни, че ще вземе колата, за да я вкара в България. На негово име, разбира се.
Пих една студена вода. Не му се сърдя, останахме си приятели. След като се разделихме, ми каза: „Ами тя, колата, е моя...“ Казвам му: „Добре“. Какво да правя. Не съдя хората, които са ми помагали. То понякога хем ти помагат, хем ти вземат цветния телевизор. За Здравко трябва да кажа, че беше стиснат. Но хубавото остава. Дреболиите не могат да обърнат
признанието ми към хора като него. Не съм се женила за Здравко Радоев, не ми приписвайте това. Бяхме повече от приятели и колеги. Като се разделихме, той се ожени за Богдана Карадочева. На нея и на него това им беше първи брак. Женила съм се само три пъти – за доктора, за Ванко Пеев и за Янчо Таков. Три брака има Лили Иванова, макар че на някои хора им се иска тя да е имала 33. Но вече започна един нов етап в живота ми. Докато живеех при Здравко, ми се обаждат от оркестър „Балкантон“, но не ми се обадиха да издавам плоча. Една българска група трябвало да отиде в Белград да снима за сръбската телевизия. Вече имаше телевизия. В Белград беше Мария Косева, цяла българска делегация, които трябваше да изнесат по сръбската телевизия един концерт. И Концертна дирекция решава и аз да отида в Белград. Здравко не беше поканен. Той много се наежи тогава: „И аз трябва да дойда, тя не може да ходи сама.“ Изведнъж се загрижи за мене, че съм сама. Не, казаха ми от дирекцията, нещата са решени, Лили Иванова ще замине сама.
Изключителният й талант, дарба от Бога, е преживял неимоверни трудности, но е доказал себе си като един от най-безспорните на изток от Виена. Сравняват я с Алла Пугачова, Едит Пиаф, Тина Търнър... Но ако я бяхте чули в зала „Олимпия“, щяхте да разберете, че това може да бъде само Лили Иванова. Гласът й настина е Божият инструмент на любовта, свободата и романтиката. Тя ще остане символът на две епохи, тотално различни като възможности и желания, доказвайки великолепието и силата на таланта, наложил се въпреки историята.
След падането на Завесата повечето български звезди от времето на комунизма са отчаяни, забравени, низвергнати, но Лили Иванова доказа, че за таланта няма политически строй, няма епохи, няма диктатори. За всеобщо учудване тя се справи по същия начин и с демокрацията. След 1990 г. е отново на върха на своята кариера...
Луксознo издание с твърди корици, издание на „Сиела“, с редактор Мартин Карбовски излиза на пазара на 27 април.