Александър Гевгелийски Завърши първият международен фестивал за късометражно кино ФИЛМИНИ. В продължение на четири дни бяха показани 59 филма, 26 от които в конкурсните програми. Най-добър филм от Международната конкурсна програма стана мексиканският „Мляко и вода“ на режисьора Селсо Гарсия. Това е вълнуващ разказ за възрастна жена, която се опитва да си върне единствения спътник в живота - своята крава. „Мляко и вода“ е най-награждаваният филм през последните две години. През 2006 г. тази 13-минутна лента получи приза Маяхуел на Фестивала на късометражното кино в Гуадалахара. Освен това бе отличен с авторитетната награда „Палмита“ на празниците на френското и мексиканското кино в столицата Мексико. Изпълнителката на главната роля Тара Парра също става носителка на специална награда от публиката. Любопитното е, че за да бъде заснет, е трябвало да бъде изградена изкуствена лагуна в местността Саюла. Оказало се, че естественото езеро не е подходящо за снимките, затова техническият екип покрило дъното на долината с полиетиленов материал, а течението на реката било пренасочено точно към това място. В момента режисьорът Селсо Гарсия снима първия си игрален филм, озаглавен „Човек от един къс“. За най-добър балкански филм бе обявен „34“, чийто режисьор и сценарист е Любомир Младенов. Двайсетминутното филмче ни среща с трима приятели, които живеят заедно и са си ужасно омръзнали. Парадоксът е в това, че всъщност не могат един без друг. Любомир Младенов е завършил НАТФИЗ – специалност кино и телевизионна режисура. Има дългогодишен опит като художник и сценограф, бил е режисьор на предаването по БНТ – „Един ден на…“. Част от ролите във филма са поверени на изключително популярните Маргита Гошева и Цветан Алексиев. Наградата е успех и за останалите членове на екипа - оператора Георги Челебиев, композитора Калин Николов, продуцента Борислав Чучков. За най-добър български филм на ФИЛМИНИ бе определен „Минутите след това“, режисура и сценарий Николай Тодоров, оператор Деян Загорчинов. Продуцент е Поли Ангелова, а ролите са поверени на Михаил Мутафов, Яна Мошолова, Алфонс Куков. Филмът не следва традиционна сюжетна линия, а проследява историята на един часовникар. Това е осемнайсетминутен монолог на героя за еднообразието на неговото битие. Той описва опита си да общува с часовниците и с жителите на града, в който живее, но постепенно започва да ни завладява горчивината, тъгата и умореният хумор, изпълващи делника му. „Осем площадки, по осем стъпала между площадките, дървен капак, скърцане на дървен капак. Всеки ден. Тридесет години… Вече се запъхтявам. Много често ме хваща нещо за гърлото и стиска.Страх. Сигурно е страх, защото няма какво друго да е, признава героят на филма.“ Николай Тодоров е дипломант по кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ. През март т.г. същата лента му донесе годишната награда на феста Jameson, спонсориран от ирландското уиски. И тогава авторитетното жури го отличи заради необичайни визуални изразни средства, с които режисьорът успява да разкаже находката си - духовна история, караща ни да се замислим как съществуваме в определеното ни време. Ето и две мнения на зрители, които прочетохме в интернет мрежата: Анонимна: „Минутите след това“ го гледах още веднъж по време на феста и отново ми въздейства по същия начин - с красиво композираните си и преобладаващо статични кадри, нестандартния си аспект и стегнатата и въздействаща история носи някаква тъжна меланхолия от филмите, за които мислиш и след края им. Сега се сетих, че по време на първата прожекция за пресата, режисьорът Николай Тодоров бе яростно нападнат, след като каза, че всъщност няма представа дали Мария Станкова (авторката на разказа върху, който е базиран сюжетът) знае за филма. Бяха намесени авторски права и т.н., грозна сцена беше, и то главно заради хъса, с който човекът, задал въпроса, атакуваше. Алена: „Минутите след това“ е статичен, философски вглъбен и много красив, а „34“, надявам се, ще бъде в началото на истинското ново българско кино. Усетих, че говори директно на моето поколение с езика, който разбирам най-добре. За филм на публиката бе избран френският „Влюбването“ на Винсент Примо. Специална поощрителна награда при филмите от международната конкурсна програма спечели испанският „Кенди и Бренди“ на режисьора Андер Дуке, а в състезанието между балканските късометражки призът заслужиха „Вълни“-те на румънеца Адриан Ситару. Поощрението при българските заглавия отиде при „Пластмасовият“ на Йордан Банков. И неговата лентата е по-скоро тъжна, отколкото жизнерадостна. Пластмасовият манекен Иван избягва от витрината на магазина. Силите на реда го преследват, но той успява да им се измъкне. Среща малко кученце, с което се сприятеляват и заживяват заедно. Обаче кучето се разболява и пластмасовият човекоподобник отива до аптеката за лекарства. Там силите на реда го залавят и го вкарват в реда - връщат го на витрината на магазина. Организатори на FILMINI са сдружение „Седем“ в партньорство с Френски културен институт, Британски съвет, Институт „Сервантес“, Чешки културен център, Дом на киното и Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“. Всички софиянци, които са пропуснали късометражните произведения, имат възможност да гледат избраното от световния екран и наградените филми на 30 и 31 октомври в Червената къща. А за киноманите от страната ФИЛМИНИ ще продължи чрез предстоящото турне на фестивала във версия 1:1 в най- добрия киносалон във вашия град, обещават организаторите.