Ако джазът беше цвят, той щеше да бъде... червен. Ако джазът беше аромат, той щеше да е... нещо много силно. Аромат на една тъмночервена роза. Ако джазът беше море, то щеше да бъде... една безкрайност, всичките океани на планетата, събрани в едно. Това е мотото на Йълдъз Ибрахимова, една от най-талантливите и забележителни певици у нас през последните десетилетия, впечатляваща с уникалния си гласов диапазон, обхващащ цели четири октави. Столичани имаха привилегията отново да чуят магнетичната изпълнителка на 18 април в зала „България“. Тя дойде за първи път у нас след смъртта на съпруга си. Ибрахимова бе подготвила невероятен концерт, който бе и нейният голям празничен подарък за феновете й. Магнетичната изпълнителка за пореден път доказа, че е ненадмината. Звездата представи програма от Бах, Моцарт, Пиацола, турската класическа музика, образци от българската и турската народна музика, поднесени като импровизации за глас, пиано, канун и ней. Заедно с музикантите виртуози Хакан Токер, Тахир Айдоглу и Бългън Джаназ тя направи разходка из стиловете на древността и класиката от Европа и Азия, черпейки от извора на турската и българската народна музика. Звездата на джаза танцува и кючек, чарлстон и криво садовско хоро в такт 33/16-и. От ВИП местата я аплодира и посланикът на Турция в София Мехмед Гюджюк. На въпроса: „Защо избрахте джаза?“, Ибрахимова отговаря пред медиите, че това е откритието на ХХ век, защото синонимът на тази музика е свободата. Историята Когато била само на годинка, майка й разбрала, че детето й ще пее. Когато на пет годинки за първи път чува изпълнение на Ела Фицджералд, така е омагьосана от невероятните звуци, че остава вцепенена много след като песента свършва. Казах си: "Ето това е моята музика, която ще правя, и така избрах джаза, разказва голямата изпълнителка. Първите й изяви са в детската музикална школа в „Славянска беседа“, музикалното училище и накрая консерваторията. Първата й професионална среща с публиката е през 1975 г. с боготворения в музикалните среди Марио Станчев. "Гледахме го с възхищение, защото той свиреше джаз вместо класика", разказва Йълдъз. Възродителния процес и Сузана Ерова По време на т. нар. възродителен процес Йълдъз е принудена да смени името си и в периода между 1985 и 1990 г. прави своите музикални изяви като Сузана Ерова. Под това име концертира с формациите "Джаз линия" и "Акустична версия", а за един сезон е и солистка заедно с Теодосий Спасов на състава "Бели, зелени, червени". Истинско предизвикателство са участията й на фестивалите в Инсбрук (Австрия), Мюлюз (Франция) и Варна, където прави вокална соло програма от 90 минути без никакъв музикален съпровод. Гласът й може да бъде чут като съпровод на "златните момичета" на Нешка Робева и в спектакъла й "Двата свята". Участва в музиката към филмите "Акатамус", "Мера според мера" и "Лабиринти", а също така и в много анимационни и документални филми. Йълдъз Ибрахимова не ограничава музикалните си търсения само в полето на джаза. Тя участва в концерти на Студиото за експериментална музика, където изпълнява пиеси от Джон Кейдж, навлиза в територията на модерната авангардна музика, смесва руски цигански романси с класически произведения, балкански и турски фолклор с джаз, детски песни от Балканите и Европа. Неслучайно наричат родената у нас изпълнителка от турски произход Звездата на България и Турция.