Непознат на литераторите български превод на „Евгений Онегин“ бе представен снощи в Руския културно-информационен център под егидата на издателство "Български бестселър" и списание "Български дипломатически преглед". Става дума за труда на покойния преводач Димитър Петричев (1902-1987), светла фигура в българското образование и в културната ни история. Петричев е от прочутия възрожденски род от региона на Трън. Всяко поколение Петричеви дава на България по неколцина учители. Завършил е славянска филология в Софийския университет. Прави първите си преводачески опити още като млад учител. През 1939 г. публикува сборника „Вирове“ - преводи на стихове на френски, руски и немски поети. Голямата му любов към Пушкин го провокира да посегне към „Евгений Онегин“. Върху превода на безсмъртната творба той работи цели 50 години. В своята студия "За най-хубавите преводи на "Евгений Онегин" (2003) проф. Б. Блажев пише, че след като съпоставил първите три глави на романа, преведени от българи, той се убедил че редом с утвърдения и популярен превод на Григор Ленков най-добър по общите си качества е преводът на Димитър Петричев. Книгата, която изд. „Български бестселър“ пуска на пазара, е красиво оформена от проф. Румен. Скорчев Любопитни подробности за преводача Петричев споделя неговият зет – Цанко Живков, който проследява трудностите, които е преживял преводачът. През септември 1967 г. Петричев представя своя превод на „Евгений Онегин“ на изд. "Народна култура". Получава положителни рецензии не от кого да е, а от поетите Александър Геров и Андрей Германов. Но въпреки това работата не потръгва. Поелият редактирането И. Пауновски протака издаването. Накрая пише предълъг доклад, в който упреква Петричев в несговорчивост, изкарва превода негоден и отказва да работи по-нататък над ръкописа..Междувременно се намесва поетът Младен Исаев който заявява, че ако Петричев повтори в своя текст решения и рими от неговия превод, ще държи отговорно издателството. Така преводът на Петричев попада между два огъня. И за да си спести неприятности, ръководството на издателството възлага на свои щатни сътрудници да "изплевят" ръкописа от вероятни "заимствания". Резултатът е печален - преводът на Петричев бива отпечатан в потайно редактиран вид през лятото на 1971 г. В карето за редактор е изписано фиктивно име - Неделчо Драгиев. Ала ерудираният литератор Димитър Петричев не скръства ръце, а продължава системно да шлифова претворения текст на превода до сетните си дни. И оставя за второ издание нов вариант на своя полувековен труд. Точно този текст, който вижда бял свят едва сега, е предизвикателство за русистите и пушкиноведите, които след съпоставка и анализи може би ще отредят ново място на сегашния вариант сред другите преводи на "Евгений Онегин" (10 в стихове и 3 в проза). Литературният критик Константин Еленков: Толкова близък до оригинала! Става дума за най-пълния превод на Пушкиновата творба на български, в него няма “съкратени” или “пропуснати” глави и строфи. Този превод е и най-богатият в речниково-семантичен, в езиково-лексикален смисъл. Според мен той е най-звучният и мелодичен, а поради това и най-близкият до оригинала превод… Изключителната стегнатост и икономичност на изказа, постигаща лапидарното изваяние на Пушкиновия стих, е удивителна! Не ти се вярва, че тази плътност на стиха, на фразата, свободата на римуването и чудесното разполагане на думите – всичко това като дарба или инструментариум е притежание на един провинциален учител! Дарбата на този човек е забележителна. Достатъчно е да прочетете дори само една строфа: Знам, дами недостъпни има, далеч от страстите, шума, студени, чисти като зима, непостижими за ума. И още: Блажен е, който свърши рано, бокала с вино не допил, и който се е разделил с живота, не дочел романа, тъй както, драги, в тоя час с Онегин се разделям аз.