„Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко” – така започват скандалните и смразяващи мемоари на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ. „Книгата „Благожелателните“ е сатанински умна. Тя е внушителна не само като въплъщение, а преди всичко заради пъклената интелигентност, с която е сътворена. Проявеното майсторство, което не всеки ще одобри, надхвърля всяка друга художественост и ще продължи да води класацията далеч в обозримото бъдеще. Никой преразказ на съдържанието няма да е достоен за нея”, казва литературният критик Анита Брукнър за творбата на Джонатан Лител. Авторът е роден през 1967 г. в Ню Йорк, но е отрасъл и е получил образованието си във Франция. “Благожелателните” е първата му литературна творба. Романът, публикуван през август 2006 г., е написан на френски и печели едновременно двете най-престижни литературни награди във Франция: “Гонкур” и Голямата награда за роман на Френската академия. Преведен е на всички основни езици и е безпрецедентен книжарски и издателски успех. Телевизията ни подхвърля цифри, впечатляващи цифри, с много нули; но кой от вас понякога се спира, за да осмисли истински тези цифри? Кой от вас поне веднъж се е опитал да изброи тези, които познава или някога е познавал през живота си, и да сравни смехотворната цифра с цифрите, които чува по телевизията, прословутите шест милиона или двадесет милиона? Малко математика. Математиката е полезна, придава перспектива, освежава съзнанието. Упражнението понякога е много поучително. Така че проявете малко търпение и ми отделете вашето внимание. Ще разгледам само двете места на действие, където съм играл някаква роля, колкото и незначителна да е тя: войната срещу Съветския съюз и програмата за масово унищожение, официално наричана в нашите документи “Окончателно решение на еврейския въпрос”, Endlösung der Judenfrage, за да спомена този толкова хубав евфемизъм. На Западния фронт, така или иначе, загубите останаха относително малки. Изходните ми цифри ще са донякъде произволни: нямам избор, не съществува единомислие. За общите съветски загуби приемам традиционната цифра, цитирана от Хрушчов през 1956-а, двадесет милиона, като отбележа, че Рейтлинджър, прочут английски автор, ги смята за не повече от дванадесет, а Ериксон, също толкова прочут, ако не и повече, шотландски автор, изброява минимум двадесет и шест милиона; така официалната съветска цифра дели почти по средата ябълката, с около милион разлика. За германските загуби – единствено в СССР, разбира се – можем да се основем на още по-официалната и по немски точна цифра от 6 172 373 войнишки загуби на Изток от 22 юни 1941-а до 31 март 1945-а, която е вписана във вътрешен доклад на ОКН (върховното командване на армията), открит след войната, но обхващащ загиналите (повече от един милион), ранените (почти четири милиона) и изчезналите (загинали плюс пленени плюс умрели в плен, общо около 1 288 000). Нека приемем, за да не се бавим, два милиона загинали, ранените тук не ни интересуват, като смятаме съвсем приблизително и петдесетте и няколко хиляди допълнителни жертви от 1 април до 8 май 1945-а, основно в Берлин, към което трябва да прибавим и един милион цивилни жертви по време на нахлуването в германския Изток и последвалите премествания на населението, или общо, да речем, три милиона. По отношение на евреите имаме избор: приетата цифра, макар и малко хора да знаят откъде идва, е шест милиона (Хьотл заявява в Нюрнберг, че Айхман му я е казал; но Вислицени твърди, че Айхман е казал на колегите си пет милиона; а самият Айхман, когато евреите най-сетне успяват лично да му зададат въпроса, казва между пет и шест милиона, но вероятно пет). Д-р Корхер, който събираше статистически данни за райхсфюрер-SS1 Хайнрих Химлер, на 31 декември 1942-а бе стигнал до малко под два милиона, но признаваше, когато имах възможност да разговарям с него през 43-а, че тези първоначални цифри не са особено надеждни. Накрая, дълбокоуважаемият професор Хилберг, специалист по въпроса и неподозиран в пристрастия, поне не прогермански, стига след строго доказателство от деветнадесет страници до цифрата 5 100 000, което отговаря приблизително на мнението на покойния оберщурмбанфюрер Айхман. Нека приемем цифрата на професор Хилберг, което прави като цяло: Съветски жертви.................................. 20 милиона Германски жертви.................................. 3 милиона Междинен сбор (войната на Изток)... 23 милиона Endlösung.............................................. 5,1 милиона Общо..................................................... 26,6 милиона, знаейки, че 1,5 милиона евреи са били вписани като съветски жертви (“Съветски граждани, убити от германофашисткия нашественик” както така сдържано посочва странният паметник в Киев) Сега малко математика. Конфликтът със СССР продължи от 22 юни 1941-а три часа сутринта до, официално, 8 май 1945-а 23 ч. 01 мин., което прави три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута, или закръглено 46,5 месеца, или 202,42 седмици, или 1 417 дни, или 34 004 часа, или 2 040 241 минути ( като броим допълнителната минута). За така наречената програма за “Окончателното решение” ще приемем същите дати; преди това нищо още не е решено, нито систематизирано, еврейските загуби са случайни. Да сведем сега едните цифри до другите: за германците това прави 64 516 убити месечно, или 14 821 убити седмично, или 2 117 убити дневно, или 88 убити на час, или 1,47 убити на минута, това средно всяка минута на всеки час на всеки ден на всеки месец на всяка година в продължение на три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута. За евреите, включително съветските, получаваме около 109 677 убити месечно, или 25 195 убити седмично, или 3 599 убити дневно, или 150 убити на час, или 2,5 убити на минута за същия период. От съветска страна накрая имаме към 430 108 убити месечно, 98 804 убити седмично, 14 114 убити дневно, 588 убити на час, или 9,8 убити на минута за същия период. Което общо в моето поле на действие прави средно 572 043 убити месечно, 131 410 убити седмично, 18 772 убити дневно, 782 убити на час и 13,04 убити на минута, всяка минута на всеки час на всеки ден на всяка седмица на всеки месец на всяка година от дадения период или, за да си припомним, три години, десет месеца, шестнадесет дни, двадесет часа и една минута. Нека онези, които не вземат на сериозно тази допълнителна минута, наистина малко педантична, да имат предвид, че това прави все пак средно 13,04 загинали в повече и, ако могат, нека си представят тринадесет души от тяхното обкръжение, убити за една минута. Можем също да пресметнем интервала време между всяка смърт: това средно ни дава по един мъртъв германец на всеки 40,8 секунди, един мъртъв евреин на всеки 24 секунди и един мъртъв болшевик (смятайки и съветските евреи) на всеки 6,12 секунди, или всичко средно по един мъртъв на всеки 4,6 секунди, това за целия гореспоменат период. Сега, основавайки се на тези цифри, вие сте в състояние да извършите конкретни упражнения за въображението. Например вземете часовник в ръка и бройте един убит, двама убити, трима убити и т.н., на всеки 4,6 секунди (или на всеки 6,12 секунди, 24 секунди или 40,8 секунди, ако имате някакво лично предпочитание), като се опитвате да си представите тези един, двама, трима убити, все едно че са пред вас, в редица. Ще се убедите, упражнението е подходящо за размисъл. Или вземете някоя друга, по-скорошна катастрофа, която ви е впечатлила силно и направете сравнение. Например, ако сте французин, разгледайте вашето малко алжирско приключение, което толкова травмира сънародниците ви. В него загубихте 25 000 души за седем години, като смятаме и злополуките: това отговаря на малко по-малко от един ден и тринадесет часа убити на Източния фронт; или пък на около седем дни убити евреи. Естествено, не включвам алжирските загуби: тъй като във вашите книги и предавания почти никога не говорите за тях, те сигурно не представляват нищо особено за вас. При това вие сте убили десет за всеки един от вашите загинали – достойно за уважение усилие, дори сравнено с нашето. Спирам тук, бихме могли да продължим дълго; приканвам ви да се поизмъчите сами, докато земята се продъни под краката ви. Аз нямам никаква нужда: отдавна вече мисълта за смъртта е “по-близо до мен от вената на врата ми”, както така хубаво е казано в Корана. Ако някога успеете да ме накарате да се разплача, сълзите ми биха прогорили лицето ви.