Панагюрското златно съкровище не е продукт на тракийското изкуство. Това сензационно твърдение се появява на страниците на авторитетното португалско списание "Coloquio" още през 60-те години на миналия век. Автор на статията е Стефан Памуков. Така дебютът в чужбина на шедьовъра, който днес очарова почитателите в залите от крилото „Ришельо" в Лувъра, всъщност се е състоял през 1968 година, пише "Марица".
„През 60-те години писах текстовете за новата рубрика по БНТ „Атлас". Снимахме филми за големите европейски градове и така заминахме за Лисабон. Там се запознах с издателите на "Coloquio", които ми поръчаха да напиша статия за Панагюрското съкровище", разказва Памуков. Публикували материала още същата година. Статията предизвикала огромен интерес, тъй като за пръв път Памуков си позволил не само да опише, но и да разтълкува ценната археологическа находка.
В материала от Coloquio се разказва, че Панагюрското злато принадлежало на неизвестен владетел, вероятно цар на одрисите, единственото тракийско племе, дръзнало да създаде свое царство. Но ценната реликва не била шедьовър на тракийското изкуство. Златните съдове се появили в края на IV в. и началото на III в. пр. Хр., когато империята на Александър Македонски започнала да се разпада. Създали ги майстори от Лампсак, град в днешна Турция. Градът е основан от гръцки колонисти, дошли от малоазийския град Фокея през 6 век пр. Хр. и в миналото контролирал търговските връзки през Дарданелите. Това обяснява откъде идват многото сцени от гръцката митология, изобразени по ритоните.
Така съкровището от над 6 кг чисто злато води началото си от занаятчийските работилници на древната Пропонтида - средище на елинската култура на Дарданелите. Изработили го от златни листове, които се огъвали. След това ги изчуквали, по персийски маниер, за да се постигне тази богата орнаментика. „Точно изработката му го прави уникално и единствено в света. Няма друго съкровище като Панагюрското. Попаднало е в нашите земи по времето на келтските нашествия. Притежателят му го е заровил, когато бягал оттук, с надеждата да се върне и да си го прибере", разказва Памуков.
За статията в португалското списание той се съветвал с Иван Венедиков, най-големият познавач на Панагюрското съкровище. Изучавал и гръцката митология. Така достига до сензационната версия, че Панагюрското съкровище е плод на гърко-персийската култура. По ритоните се виждат богове и сцени от гръцката митология, каквито са и двамата херои - Херакъл в борба със свещената киренийска сърна и Тезей срещу Критския бик в Маратонската равнина. Четири от ритоните са с глави на животни, има три амазонки и два кентавъра. А върху забележителната фиала е гравирана стойността - 200 статера, половин драхма и един обол по монетната система на Лампсак.
Откъде обаче идват трите реда негърски глави върху нея, общо 72 на брой? „Те показват как майсторите от Лампсак вече обръщали внимание на расовите особености и вътрешния свят на човека. Това бил нов етап за елинистическото изкуство", заявява Памуков. Изобразените в ритоните богове са Хера, Атина и Афродита в прочутата сцена с Парис, който избира най-красивата. Също богът на виното Дионис с вакханките, Аполон с лък в ръка, Хера, която е седнала на трон и държи фиала. „Всички тези богове са облечени, майсторите са подчертали немалко подробности от прическите, одеждите, дори от накитите им. И този подход говори за влиянието на персийската култура. Гърците обикновено са рисували боговете си голи", уточнява Памуков. Така в културата на античния свят влязла нова естетика в епоха, когато споменът за Александър Македонски още бил жив.
„Преди месец ми се обади моят приятел от Париж Жерар Матюрен", той ръководи мощна компания във Франция. Беше чул за българската изложба в Лувъра и ме попита откъде да научи повече за Панагюрското съкровище. Изпратих му статията в Coloquio, а той ми отговори, че това е супер археологическо откритие, макар че е писана отдавна," казва Памуков.
Пренесено в раница
Панагюрското съкровище не предизвиквало никакъв интерес, когато било намерено. Откривателите му помислили, че това са музикални инструменти. След това на място дошъл човек от Археологическия музей в Пловдив, взел съдовете в обикновена раница и ги пренесъл без охрана.
Първият цветен филм
В края на 60-те БНТ снима първия си цветен широкоекранен филм на Коdак. Решили да го посветят на Панагюрското злато. За първи път използвали 35 мм лента вместо стандартната 16 мм. Португалската статия на Памуков послужила за основа на документалния филм. „Написах сценария за броени дни, оператор беше известния Васил Керанов. С екипа пристигнахме в Археологическия музей в Пловдив и работихме с оригинала на съкровището," разказва Памуков. Обработвали филма в Будапеща. Днес той се съхранява в златния фонд на БНТ.
