Елиана Митова Трима автори ще се състезават тази година за авторитетната награда “Аскеер” в категорията „Съвременна българска драматургия”, съобщиха вчера от едноименната фондация. С най-много гласове сред осемте пиеси, които участваха в конкурса, са „Деликатно нещо е душата” от Димитър Динев, „Неделя вечер” от Захари Карабашлиев и „Тихи, невидими хора” от Яна Борисова. Наградата ще бъде връчена за пети път на 23 май на тържествената церемония на „Аскеер”-ите в театър „Българска армия”. По регламент в състезанието за най-добра българска драматургия се съревновават пиеси, поставени за първи път на професионална сцена в периода 1 април 2008 – 31 март 2009 г. Журито оценява текстовете, изпратени от техните автори в писмен вид до Академията, след като премиерата вече се е състояла. „Приемаме за валиден текста, предоставен от автора, а не сценичния вариант, който се играе пред публика. Журито не се влияе от постановъчния резултат, защото се води от разбирането, че сцената има сила и способи да валидира недобър драматургичен текст , както и да деформира една чудесна драматургия. Тази година пиесите, които се съревновават, са само осем, докато през миналите години бяха по 14-15. Това е обяснимо – преживяхме пик на интереса на българския театър към българската драматургия. Сега кривата спада надолу по съвсем естествен начин. При наличието на 50 професионални театъра осемте български заглавия показват, че около 20 процента от сцените са обърнали внимание на българските автори“, каза председателят на „Академия Аскеер“ актьорът Милен Миланов. През 2009 г. пиесите бяха номинирани от жури, в чийто състав са изявени писатели, драматурзи, културолози. Сред тях са проф. дфн Богдан Богданов, акад. Вера Мутафчиева, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, Димитър Гочев, проф. Иван Добчев, проф. Младен Киселов, Боян Папазов, Георги Господинов, проф. д-р Кирил Топалов, Панчо Панчев, Стефан Цанев, Юрий Дачев, Теодора Димова, Яна Добрева, Красимира Филипова, Никола Вандов. „Трите имена, които са номинирани, се откроиха сред осемте автори с по-голям брой гласове. Две от тях са познати от предишните издания на конкурса – Димитър Динев участва за трети път, а Яна Борисова – за втори. Новото лице е Захари Карабашлиев, познат на българската публика и от кампанията „Голямото четене”, където негов роман се оказа сред 100 предпочитани книги на българите. Любопитно е и друго: двама от номинираните – Динев и Карабашлиев, са представители на българската диаспора в чужбина”, каза проф. Ивайло Знеполски. От 2005 година насам фондация „Аскеер“ издава книга от поредицата „Библиотека за съвременна българска драматургия”, в която са включени трите номинирани пиеси, както и студии за българския театър. Тези изследователски текстове са ценна част от летописа на съвременния български театър. И тази година генерален спонсор на наградите „Аскеер“ е „Овергаз“, а традиционен основен спонсор – Инвестбанк. Своята подкрепа за значимото културно събитие дава и Столична община. „Аскеер 2009“ е под почетния патронаж на министъра на културата проф. Стефан Данаилов и на министъра на отбраната Николай Цонев. Режисьорът Иван Добчев: Не бих поставил нито една от номинираните пиеси Признавам, че не бих посегнал към нито едно от номинираните заглавия. Но признавам и друго – голямата заслуга на „Аскеер“ да държи отворена вратата за голямата пиеса. Аз самият гласувах точно за тези три заглавия, които ще се борят за приза на 23 май. Към тях бих прибавил и текста „Баща ми” на Здрава Каменова, който съдържа един много интересен ескиз, за съжаление недоразвит от авторката. И към трите имам критики и забележки. Пиесата на Димитър Динев е в стила на модата Костурица - тя следва твърде употребяемото клише на оркестъра за сватби и погребения, на мъртъвците, които излизат от ковчезите. Все атрибути, причислявани към балканската народопсихология. Пиесата на Захари Карабашлиев е сръчно написана. Но като става дума за изкуство, думата сръчно ме плаши, напомня ми за нещо занаятчийско. Овладял си някакви клишета и край. Най-плоска ми се вижда пиесата на Яна Борисова - в нея логореята е основно качество на писането. Големият проблем и на трите пиеси е тяхната вторичност, те носят вкуса на нещо вече опитано, видяно, нещо, което сме го яли. Но, повтарям, вратата за голямата пиеса остава отворена. Благодарение на „Аскеер“-ите. Кои заглавия се състезаваха? 1.„На добър час!” от Вичо Балабанов (Драматичен театър „Възраждане”, постановка Веселин Бояджиев, юни 2008) 2.„Деликатно нещо е душата” от Димитър Динев (Volkstheater – Виена, Австрия, постановка Ханс-Улрих Бекер, май 2008) 3.„Amarantos /Бълнуване/” от Димитър Кабаков (Нов драматичен театър „Сълза и смях”, постановка Възкресия Вихърова, октомври 2008) 4. „Неделя вечер” от Захари Карабашлиев (Частен театър „Инверсия” и Драматичен театър „Боян Дановски” – Перник, постановка Бойко Илиев, ноември 2008) 5. „Баща ми” от Здрава Каменова (Драматичен театър „Възраждане”, постановка Борис Георгиев, май 2008) 6. „Границата” от Калин Илиев (Драматичен театър – Ловеч, постановка Александър Чобанов, януари 2009) 7. „Досието на една Ж” от Петър Маринков (Концертно студио на Радио Варна, постановка Георги Велчовски, юни 2008) 8. „Тихи, невидими хора” от Яна Борисова (Младежки театър „Николай Бинев”, постановка Десислава Шпатова, март 2009)