Актьорът Петър (Чочо) Попйорданов се завръща днес на сцената на Народния театър след дълго отсъствие. Любимецът на младото поколение зрители играе Флориндо в „Слуга на двама господари” на Карло Голдони , постановка на Димитър Бозаков. Петър Попйорданов завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ  “Кръстьо Сарафов” в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Една година е учил в Чехия. Играе в трупите на театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, а от 1994 г. и в Народния театър. Получава отличия за играта си във филмите “Екзитус” (1989), “Бързо, акуратно, окончателно”(1990), “Любовното лято на един льохман(1990)”, “Кладенецът”(1991), “Тишина”(1991), “Нещо във въздуха”(1993), “Сезонът на канарчетата”(1993), “Граница”(1994), “Козият рог”(1994). По време на генералната репетиция на „Слуга на двама господари“ декор се стовари върху двама от актьорите - . Карла Рахал и Юлиян Рачков. Това наложи отлагане на премиерата и бърза смяна на актрисата. Заради контузията на Рачков пък бяха направени корекции в мизансцена. От тук започва и разговорът ни с Чочо. - Неприятен инцидент отложи премиерата. Притеснен ли сте? - Ни най-малко! Всичко ще мине като по вода. С Димитър Бозаков сме от една кръвна група, заедно сме следвали, от една школа сме. Той е много ерудиран професионалист, вече 18 години прави постановки в Израел и това е оказало огромно влияние върху начина му на режисиране. Типичното за него е, че работи много организирано, бързо, стегнато. Почеркът му е доста по-различен от нашата българска разтегливост. Заради злополуката Юлиян Рачков ще излезе довечера на сцената с гипсирана ръка. - Доволен ли сте от вашата роля? - Аз съм един от двамата господари - уволнен адмирал от италианския морски флот. Ролята не е много лека. Моят герой е огромен мъж - 2.50 метра. За да се постигне този ръст, ми беше ушит специален костюм и ми бяха осигурени кондури от 20 см. Надявам се, макар и с толкова високи обувки, че ще успея да остана на краката си и няма да влизам в спор със земното притегляне на сцената. Дано повече инциденти да няма по време на репетициите и на спектаклите. - "Слуга на двама господари" е пиеса отпреди 200 години, но критиците твърдят, че и днес е актуална в политически смисъл? - Димитър Бозаков остава верен на текста на Голдони. Това е една комедия на ситуациите. Съвременното звучене на творбата е, че се занимава с малкия човек, така наречения в днешни дни средностатистически гражданин, който е принуден да прави компромиси, в случая да служи на двама господари едновременно. Малкият човек успява да се измъкне от всякакви заплетени ситуации благодарение на комбинативността си. - Българинът на колко господари служи в момента? - Не само на двама, а на много повече – на държавата, на политиците, на ЕС, на НАТО. Така че сюжетът е много актуален и за нашата действителност. Българинът много често изпада точно в такава ситуация, прави невероятни комбинации, за да оцелее. Винаги е имало и ще има слуги и господари. Кастовото разделение на хората си съществува от панти века. Лично аз не мога да кажа обаче, че съм слуга на някого. Всъщност слуга съм на професията си, тя е моя господар. В Италия тази пиеса се поставя от 1959 година до ден днешен. Любопитното е, че ролята на Труфалдино се играе 40 години от един и същ актьор, който вече е на 62 години. Публиката онемява всеки път, когато той си сваля маската в края на представлението. Ролята е много шантава, изисква големи физически натоварвания и този човек, въпреки годините, я играе перфектно. - Нужно ли е актьорът да е минал една физическа подготовка, преди да поеме тази роля? - Наистина трябва да си доста издръжлив, но Юлиян Рачков, който играе Труфалдино, е един много млад актьор. Той е едва на 24 години, така че има достатъчно енергия, за да се справи с предизвикателството, дори с гипсирана ръка. Моят персонаж пък е специалист по всички видове спортове - владее спортна стрелба, карате, жиу жицу, борба и фехтовка. И за тази роля се изисква доста добра физическа подготовка, слава Богу, спортувам от години... - Какво дължите на вашия учител Крикор Азарян? - Той е човека, дал занаята в ръцете ми, освен това ме научи на много човешки неща, приемам го като духовен баща. Накара ме да се чувствам щастлив, когато съм на сцената. След около 10 дни започваме репетици на "Вишнева градина" по Чехов, постановка на Крикор Азарян. Това ме прави щастлив. - Каква задача ви е поверил проф.Азарян във „Вишнева градина“? - Ще се превъплътя в Пътника. Интересното е, че този път Крикор Азарян предлага един сборен образ, като Пътника от "Вишнева градина" е обогатен с още щрихи, взети от други две пиеси на Чехов – "Три сестри" и "Чайка". Решението е много смешно и съм убеден, че ще се получи интересна интерпретация. - Заради какво бихте направили компромис? - Заради близък човек. Дори бих се отказал от възможността да играя,макар че в нашата професия има едно негласно правило - не си на сцената само ако с теб се е случило нещо фатално. Хората играят болни, със счупени крайници. Аз също преди години бях на сцената с две счупени ребра, при това се налагаше да правя пред публиката и коремни преси, бил съм и с комоцио, но това не ме е спирало да продължа репетициите. Много е тежко да играеш в комичен спектакъл, когато си загубил близък човек. И въпреки тов, колегите го правят, защото са професионалисти. - Българският актьор конкурентен ли е на западния? - Разбира се, единственият му проблем са чуждите езици, които за съжаление не владее. - Как виждате театъра по време на кризата? - У нас криза в театъра няма - салоните са пълни. Слава Богу, върна се навикът на публиката да ходи на спектакли. Преди десетина години залите бяха празни, но сега нещата се промениха… - Коя е причината - по-интересни ли са постановките или просто хората решиха отново да се върнат в театъра? - Пренаситиха се да гледат всякаква телевизия, омръзнаха им латиносериалите, американските филми, а и на българската сцена излязоха много млади и талантливи хора, които си заслужава да бъдат видени. - НЛО беше любимото предаване на българите, коя е причината да изчезне от екран? - Настъпи умора на идеи. С времето се изчерпва енергията на един формат. Това обаче не значи, че ние, колегите, които участвахме в това предаване, сме се разделили завинаги и че НЛО няма да се възстанови отново. Обмисляме вариант, но все още е само проект. - Близките ви твърдят, че от дете сте бунтар. Днес какво би ви ядосало сериозно? - Понякога от равновесие могат да ме изкарат и дребни неща. Но по принцип съм непримирим към несправедливостта и нелоялността, които за съжаление шестват по света.. - Кое се промени у вас с годините? - Станах по-циничен, по-скептичен. Е, разбира се съм се променил и външно. И начинът ми на мислене е друг, помъдрях, вероятно и правя по-малко глупости, поне се надявам да е така. - Най-после открихте ли жената на своя живот в лицето на Даниела? - Аз съм я открил преди 120 години. Е, това не значи, че не въртя очите, когато видя хубава жена… - Как приема това Даниела? - С разбиране. - Бихте ли работили отново с Александър Морфов? - С него се караме постоянно. След близо двегодишната работа около "Хъшове" дори и най-любимите хора биха се гледали на кръв. Истината е, че със Сашо сме приятели, но често се държим грубянски помежду си. Интервюто взе Долорес Витанова