ИК УНИСКОРП представя "Вкусът на тъгата" от Джъд Морган. Драма и страст в необикновената история на семейство Бронте.
Шарлот, Ан и Емили. Драма, страст и една история за тяхната опасна решимост да се изправят срещу порядките, за стремежа им да надмогнат съдбите на родителите си. Всичко започва със смъртта на майка им, сключила договор с Дявола за бъдещето на своите деца. После те преживяват загубата на двете си сестри, брат си и леля си. Въпреки това запазват сърцата си живи... Единственото желание на Емили е да се оттегли в света на въображението си; Ан се задушава от работата си като гувернантка; Шарлот копнее за независимост и любов. Всяка поема по свой творчески път. Това е вкусът на тъгата: необходимото камъче в устата ти, което смучеш, за да не пресъхне.
Те са сестрите БРОНТЕ.
Най-добрата книга за Бронте.
Juliet Barker, автор на „The Brontës: A Life in Letters"
Джъд Морган е един от псевдонимите на Тим Уилсън. Той е роден и отрасъл в Питърбъроу - древен град в Източна Англия, в блатистата област Фенс. Следва в университета Ийст Англия в Норич, където се дипломира като магистър по изкуствата. Там изучава и творческо писане при Малкълм Бредбъри и Анджела Картър. Автор е на романи – психологически съспенс, на фентъзи, но най-известен е с историческите си романи. Литературната критика го определя като брилянтен писател.
* * *
Шарлот беше по средата и мислеше, че е защитена.
Първата сянка на съмнение за това беше хвърлена от Брану-
ел. Но той го направи по своя хитър, наперен начин и затова
засега изглеждаше въпрос без заплаха.
– Но ако сме шестима, ти не можеш да си точно в средата –
каза той, – защото... О, добре, гледай сега. – Написа имената
им върху един лист по ред на възрастта. Мария. Елизабет.
Шарлот. Брануел. Емили. Ан. До своето име добави малка
заврънкулка. – Ето. Виждаш ли? Преди теб има две по-голе-
ми, а след теб – три по-малки. При шест няма среда, защо-
то... – той се намръщи, докато драскаше – ... защото това е
аритметика.
Шарлот несигурно се вгледа.
– Но аз се чувствам по средата.
– Е, да, така е – отстъпи Брануел.
Шестимата винаги зачитаха чувствата като важен аргу-
мент.
Да си в средата, означаваше, че можеш да погледнеш и в
двете посоки. Зад себе си виждаше по-малките, които вървя-
ха по път, който вече беше утъпкала – да ти падне някой зъб,
да капризничиш. В това имаше усещане за сигурност. А пред
нея – Мария и Елизабет водеха, опипваха почвата, изяснява-
ха обстоятелствата – това беше безопасността.
Не бяха възрастни, но според Шарлот притежаваха пре-
красни качества, които впечатляваха. Когато кажеха, че ще
направят нещо, го правеха. Веднъж тя обърка ръкоделието
си и леля й, която и без това беше в лошо настроение, я
смъмри. Невниманието, заяви тя, е врата за Дявола. Мария,
като видя Шарлот разплакана, каза, че до другия ден ще раз-
пори нашитото и ще го избродира отново. Когато си лягаха,
Шарлот не можа да не сподели със Сара Гарс:
– Мария може би няма да си легне. Ще поправя бродерия-
та ми.
– Е, да... добре... сигурна съм, че би го направила, ако
имаше време, но недей много да разчиташ.
Сара се страхуваше (за Шарлот винаги беше лесно да по-
знае какво мислят хората) да не би тя да остане разочарова-
на. Но Шарлот познаваше сестра си по-добре. И на сутринта
получи своята бродерия, поправена, точно както беше обе-
щала Мария. Това беше доказателство за нейното усещане.
Не че искаше да се перчи с това. Беше просто момент на
задоволство: така и трябваше да бъде. Преди няколко годи-
ни – още преди да разбира какво е година – се случи катаст-
рофа. Наричаше се "смъртта на мама" и беше променила всич-
ко. Този момент, предполагаше Шарлот, беше освободил мра-
ка: мракът, който се таеше и те причакваше из всички кътче-
та на живота. Но Мария и Елизабет бяха носителки на свет-
лината и можеха винаги да го прогонят далеч.
Имаше някои места, на които мракът не се усещаше изоб-
що. В кухнята през зимна сутрин, когато Нанси Гарс, сест-
рата на Сара, печеше хляб и можеше да подушиш мириса на
набухващото тесто, който някак си беше и мирисът на са-
мата Нанси. Или в малката стая на горния етаж, която нари-
чаха свой кабинет, особено когато Мария взимаше вестни-
ка и им четеше с нейния самоуверен, отмерен глас, подчер-
тавайки с приповдигнат тон думите: господин Пийл, хер-
цогът на Уелингтън, Парламентът, а те слушаха, притаили
дъх. И особено когато татко донесеше нова книга и на Бра-
нуел се позволяваше да разреже страниците: книгата леже-
ше на масата в цялото си великолепие и чакаше ножът да я
освободи.
Но понякога мракът успяваше да се промъкне крадешком
дори на хубави места и да те свари неподготвен. Например
сред голите хълмове по време на пурпурното разноцветие на
лятото, когато Емили се приближи с подскоци твърде близко
до ручея, даже нарочно се поклащаше насам-натам; или ко-
гато се промъкна до стария овен и погледна в дяволското му
лице и накара Шарлот да направи същото. И беше ясно, че
макар и съвсем мъничко, Емили му се присмива.
