Румен Леонидов Галерията „Червеното пони“ в Старинния Пловдив влиза в Йерусалима на рекордите Гинес - по най-бързо откриване и закриване на нова изложба. Иван Шишков за първи път изложи, при това в собствената си галерия, 21 свои пейзажа, от които 17 бяха веднага откупени кеш минути след отварянето на експозицията. Купувачите се оказаха българи, живеещи в чужбина, пристигнали специално за случая. Това вместо радост и фискално вдъхновение предизвика паника сред домакините, тъй като почитателите на безподобно артистичната личност на Иван Шишков бързаха още на другия ден да си заминат за братска Европа и Канада. И заедно със закупените творби под мишница. За да се закърпи положението, на автора се наложи да извади от депото на ателието си други 7-8 екрилови вдъхнения, изведени в същия стил. Някои от тях в по-скоро здрачен, отколкото лилавомрачен фон. Изглежда плакатистът Иван Шишков с голямо нетърпение е изчакал да навърши 55 лазарника, за да дебютира на зрели години със самостоятелна изложба живопис. Показаните колкото природни, толкова и пейзажи на духа неща, са нарочно наситени с едри и силни цветови петна. Обаче зад първичната агресивност между рамките всъщност стои на един крак замислената чапла на слънчевото съзерцание, тишината на тъгата и нямото възхищение от белия свят. Поне в Пловдив лицето Шишо, както любовно го наричат тук, е много известно, почти колкото вуйчо си - филибилийската легенда Атанас Кръстев - Начо Културата. Начо, Бог да го прости, заслужи гръмкия си псевдоним, заради безценния си принос в съхраняването на историческия резерват Старинен Пловдив. Благодарение на вродената си непримиримост, ползвайки архитектурните заснемания на арх. Христо Пеев, той организира възстановяването на къщите на хаджи Лампша и хаджи Власаки Чохаджията, съборени през 30- те години. По негов авторски проект бяха обзаведени с антични мебели и битови предмети къщите на Никола Недкович, Хиндлиян, д-р Бирдас, хаджи Лампша (“Балабановата къща”), къщата на хаджи Власаки Чохаджията, на Иван Фурнаджията, читалище “Възраждане” и др. Атанас Кръстев е основен инициатор за разкриването, реставрирането и реконструкцията на Античния театър и Римския стадион. През 1989 г. Начо основа в уютния двор на възрожденската си къща в Старинния Пловдив първата частна галерия в страната и я нарече „Червеното пони“. За отрицателно време домът му на ул. “Д-р Чомаков” 5а, разположен в непосредствена близост до Етнографсия музей и до билото на Небет тепе, се превърна от бохемско свърталище на поети и художници, в уникална галерия на открито. Между първите, които поканени да изложат свои платна естествено бяха най-известните пловдивски майни, националните величия Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йордан Левиев. След тях повлякоха крак и „ пристижните пришълци“ Светлин Русев, Милко Божков, Андрей Даниел, Йон Георгиу и др. Преди четири година Културата се спомина и като на негов единствен родственик и наследник Шишо се зае да управлява наследената къща и галерията към нея. Вместо да я превърне в мощна механа или в китно хотелче, както мнозина предричаха, художникът не се предаде на изкушението и през 2003 г. обяви къщата-музей “Атанас Кръстев – Начо Културата” за открита. Иван Шишков вложи много вкус и енергия и успя да стегне грохналата сграда, изби нови прозорци, лично я реставрира, и успя да я превърна в малък, но вълшебен дворец на духа, в уютно обиталище за изява на свои колеги, работещи във всички жанрове – от художествената фотография до сценичния плакат. Много силно ще сгрешите, ако си помислите, че едва след смъртта на бай Начо Кръстев, племенникът му е изпълзял изпод дебелата сянка на своя много популярен роднина. Още през годините на зрелия застой Шишо заедно с неколцина последователи на стила „лай-арт“, оформиха своя квадратура на кръга. В бандата участваха сценографът Георги Трифонов - Майката, местната телевизионна звезда, писателят Живко Желев – Полковника, поетесата София Несторова - Соня, журналистът -интригант Иван Тропанкев -Тропа, гуруто на вулгаризма бай Дечо Пора, както и непостоянен пъстър птичи хор от славеи и грозни, но благородни девици. Този някогашен кръг от дръзки дихатели често влизаше в сложни и безкрайни естетически спорове с бай Начо Културата. За него тези шумни пререкания бяха по-скоро защитна маска срещу онези, които слухтяха наоколо и търсена начин да го натопят, където трябва. Иначе той не отричаше от волеизявленията на групата, а наопаки - гордееше се с волнодумството на буйните им глави, за които в река Марица течеше вода, а гроздова ракия. На отриването, освен групата български емигранти, дошли специално заради Шишо от чужбина, се стекоха и гости от цялата страна, както и голяма тумба майнички, между които и млади майски с бебешки колички. Всички бяха озарени от палавото празнично настроение, прииждащо от окачените по зидовете на двора картини, но най-щастлив, горд и развълнуван беше духът на човека, който сега пребивава на небето – Атанас Кръстев, по-популярен като Културата. Изложените в музей му Шишови пейзажи и светкавичен им успех сред почитателите са може би най-неочакваният знак адресиран до всички, в чиято свяст продължава да живее Културата.