Оперната прима Нидия Паласиос пристигна спешно от Германия, за да пее довечера в софийската постановка на „Дон Кихот“. Аржентинската певица смени звездата Мариана Пенчева, която неочаквано легна болна и се отказа да пее Дулсинея. Нидия е родена в Аржентина. Учи музика в Германия и се установява да живее в Мюнхен. Гастролира из цяла Европа с любимите си мецосопранови партии от оперите на Росини – Розина от „Севилският бръснар“ и Пепеляшка. Сред звездните й изпълнения е Дулсинея в „Дон Кихот“ от Масне – роля, изпълнявана твърде рядко в съвременния оперен театър. Нидия е омъжена за инженер и има 9- годишен син. - Нидия, дойдохте на пожар в София, за да спасявате софийския „Дон Кихот“. Имате ли впечатления от постановката? - Често казано, вашият „Дон Кихот“ ми взе акъла! Не съм очаквала толкова съвременно и оригинално решение! Сценичното зрелище направо зашеметява, особено появата на мелниците. Трябва да се види, не може да се разкаже! Такъв спектакъл допада на младата публика, защото е много зрелищен и динамичен. Осмелявам се да го кажа, защото съм пристрастна към „Дон Кихот“ - още от училище съм го обикнала, защото ние в Аржентина учим образците на испанската литература от съвсем малки. Очарована съм от начина, по който вашият режисьор Пламен Карталов представя този образ. - Вие не приличате на оперна певица, а на манекенка! Чувствате ли се удовлетворена в света на белкантото? - О, съвременният оперен свят е коренно различен от представите ни за класическа опера, които бяха на мода през ХХ век. Днешните примадони са слаби, стройни, почти като манекенките. Пеят вълшебно и говорят поне 5 езика! Ужасна конкуренция! Но не мисля, че това е лошо, напротив , то ни стимулира да сме на ниво. В днешно време зрителят иска зрелище, не само пеене. И има право да сравнява – и визията, и гласовете. Технологиите скочиха толкова напред, че студийните записи изчистват дори най-малките грешки в пеенето. Като свикне с някой любим запис, зрителят след това иска да чуе съвсем същото и в театъра. Не ни е лесно на нас, артистите, но пък е полезно. - Явно сте пристрастна към модерния прочит на оперните заглавия. В Германия този нов стил вече е утвърден и не учудва никого? - Напротив, много често ни учудва. Разни режисьори, които не могат да се преборят със собствените си комплекси, направо се гаврят с операта. Неотдавна във Франкфурт гледах „Манон“ - в десния край на сцената се развива действието, певицата пее превъзходно, напъва се, старае се. В левия край група статисти повръщат. Значи, имитация на гуляй с проститутки! И това – в продължение на два часа. На зрителя му писва, става му гадно. Е, някои разбират това като модерен прочит на класическо заглавие. Аз обаче не го възприемам. Операта е един много красив свят, който предлага великолепни възможности за разгръщане на фантазията. Само че трябва да имаш и култура, и фантазия, за да ги покажеш на сцената. А не да избиваш комплекси! - Някои твърдят, че операта умира, защото младите са твърде далече от нея. - В Италия театрите погиват. Защото политиците предлагат на хората далеч по-евтини зрелища от операта. Разни реалити по телевизията, концерти със съмнително качество. В Германия обаче е друго. Синът ми е на девет години, поне десет пъти от училище са го водили на опера. Значи той може вече да сравнява сам. Нямам нищо против да ходи на рокконцерти, да слуша рап. Но нека познава и операта. В един момент той сам ще реши какво да предпочете. Важното е да му се даде такава възможност. Аз самата обожавам Мадона, харесвам нейните парчета. Възхищавам се на характера й. Но пея Росини. Просто музиката на този велик италианец ме опива. Даже понякога си мисля, че съм голяма късметлийка - пея „Севилският бръснар, за да си правя кефа, а на всичкото отгоре ми плащат за това! Така че за смъртта на операта е рано да говорим. Това изкуство има огромен възпитателен потенциал, умните хора ще съумеят да го използват. И дори да печелят от операта, което е съвсем реално. - Какво пожертвахте, за да бъдете винаги на върха? - Щастието да прекарам повече време със сина ми. С мъжа ми сме наясно, и двамата работим. Той е инженер и разработва системите еолика - за производство на електричество, нещо много модерно и практично. Отговаря за вятърните мелници, които правят ток. Днес е в Барселона, утре – в Лондон. Двамата се виждаме рядко, защото и аз съм постоянно на път. А детето е с гувернантката у дома, в Германия. Вероятно някой ден ще си плащам за всичко това. Но засега не мога да го променя. - Работите постоянно в Европа. Не ви ли липсва Латинска Америка? - Старая се да се връщам в Аржентина, предстои ми да изпея „Севилският бръснар“ в Буенос Айрес. Като дойдох у вас, си мислех, че вечер ще ми е скучно, защото не познавам никого, няма къде да ходя. А не ми остана нито миг свободен – все ме канят на гости, водят ме на концерти! Странно, в София се почувствах като у дома в Буенос Айрес. Просто си приличаме по темперамент. Интервюто взе Елиана Митова