Долорес Витанова Интелектуалци и депутати поискаха вчера от президента Георги Първанов да наложи вето върху Закона за културното наследство, гласуван неотдавна на второ четене в парламента. За протеста на творците и археолозите съобщи вчера народният представител от ПГ Движение „Напред" Любен Дилов-син на пресконференция в БТА. „Нямаме общо становище как трябва да изглеждат текстовете на закона, но със сигурност сме против сегашния им вид“ - бе категоричен Любен Дилов-син. Протестно писмо със същото искане са изпратили до държавния глава и двадесет и една неправителствени организации. Председателят на сдружение "Кръг Будител" Пламен Крайски напомни, че днес изтича последният срок, в който президента може да се произнесе дали ще бъдат върнати текстовете отново в пленарна зала. Според него законът в този вид е абсурден и не може да действа. „Всеки собственик на земя, ако попадне на културни останки в парцела, си автоматично се превръща в крепостен селянин и ще е длъжен да плаща до края на проучването от собствения си джоб. А ако намереното се обяви за културно наследство, той престава да е собственик на земята си и ще има само вещно право над нея“,обясни той. Според него така написани текстовете ще провокират хората, попаднали на находки в имотите си, да се стремят да ги заличат. „А какво по-лошо от това?“, попита той. Крайски твърди, че и в областта на музейното дело няма никаква реформа и в закона липсва и намек за стимул на музейните работници, които на практика опазват националното ни богатство. „Сред недомислиците е и изискването близо 200 000 земеделски стопани, ако намерят следи от човешка дейност по обработваемите си площи, да информират местния музей и да чакат бележка с потвърждение, че не орат национално богатство“, напомни депутатът от ПГ Движение „Напред" Бойко Ватев. Той добави, че в този вид законът открито лобира за чуждестранните колекционери и аукциони. Усложнената регистрация принуждава собствениците на колекции и други ценности да ги крият и изнасят в чужбина. Със сигурност 8 милиона българи нямат документ за пендарите ,получени от бабите си и автоматично се превръщат в държатели на семейните си ценности. „Освен това е абсурдно да дадеш за регистрация 50 лева за монети, чиято стойност е 5 лева“, е категоричен Ватев. Любен Дилов-син отново напомни абсурдния текст, че се забранява да се продават на едно и също място културни ценности и други предмети. А това автоматично ще лиши хотелите ни да излагат например пластика, а от кафенето на парламента ще се наложи да махнат картините. „Вярвах, че колегите депутати ще направят нещо законът да проработи, защото в този си вид той е неизползваем“ - каза той. Народният представител заяви,че това е единствения законопроект, който не е гледан от правна комисия. Извършен е само един правен анализ от Красимира Рядкова, чието заключение е , че законът е много объркан и няма да работи. Дилов прогнозира, че в този си вид той е опасен и ще доведе до пълен хаос. „Нашите колеги е крайно време да разберат, че трябва да поправят грешките, които допуснаха“, бе категоричен Дилов. Основните проблеми не са свързани с големите колекционери, а с иманярите, които унищожават знанието, напомни преподавателят в катедра „Културно-историческо наследство“ към Висше училище по библиотекознание и информационни технологии Евгени Савчев. Според него много по-важно за историята е мястото, където са намерени ценностите, отколкото самата монета. А иманярът разрушава историята, защото изважда текста от контекста. „Законът е насочен срещу националната сигурност, той е антибългарски и ако остане в този си вид ще нанесе непоправими последици на цялата държава“, обобщи Сачев. Приетият от парламента закон създава неравнопоставеност на различните видове културно наследство, като акцента се поставя главно върху архитектурното и археологическото наследство. Налице е и лобиране за чуждестранните колекционери. Въпреки декларираните добри намерения, в същината си законът е непоследователен, рестриктивен, антипазарен. Той не е съобразен с действителността и ни отдалечава от добрите европейски и световни практики. Вместо децентрализация, той предлага максимална централизация и демотивира частната инициатива, са категорични членове на неправителствени организации и експертите, подписали писмото до президента.