Звездата на театър „София“ Лилия Маравиля играе довечера комедийна роля в премиерния спектакъл „Глупаци” на Нийл Саймън. Режисьор е Григор Антонов. Първата сценична изява на Лилия е още като дете - в „Опит за летене“, постановката на проф. Гриша Островски. През 1993 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” при проф. Крикор Азарян и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин на тема „Мейерхолд – уроците на майстора”. Играе в Младежкия театър, „Сълза и смях”, Театър „Българска армия”, Сатирата. Актриса е в трупата на театър „София” от 1996 г., където изигра една от най-хубавите си роли – Албена на Йордан Йовков. Зад гърба й са и г-ца Д’Олбак в „Развратникът” от Е. Е. Шмит, г-жа Турвал в „Опасни връзки”от Ш. де Лакло, Елисавета във „В полите на Витоша” от Яворов, Ирина в „Три сестри” от Чехов, Лора в „Любовни булеварди” от Стефан Цанев, Мария в „Дванайсета нощ”, вдовицата Роза в „Укротяване на опърничавата”, Дойката в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, Албена в “Албена” от Йордан Йовков, Леони в “Ужасните родители” от Жан Кокто, Джаки в “Уморените коне ги убиват, нали?” по Хорас Маккой, Аделма в "Принцеса Турандот" от Карло Гоци и др. - Лилия, предизвикателство ли е за вас да играете в пиеса на драматург като Нийл Саймън? - За мен срещата с всяка нова роля и всеки нов драматург е предизвикателство. Нийл Саймън е опитен и сръчен творец, достоен за уважение. - Приличате ли си по нещо с вашата героиня? - Моята героиня носи красивото име София и е много мила, сладка, красива и очарователно глупава. Това, по което си приличаме, е, че тя е винаги усмихната и без лоши мисли в сърцето. Освен ако не смятаме и факта, че и двете сме блондинки! - Кое ви беше най-трудно по време на репетициите? - Да си обясня какво значи да си глупав. "Глупаците" имат своя логика на мислене и в крайна сметка живеят много по-щастливо от умните хора, но това всъщност не е новост. - За каква роля мечтаете? - За предстоящата. Най-интересни за мен са онези роли, които ме предизвикват. Аз обичам почти всичките си превъплъщения, защото във всяка има част от мен. - Най-трудният ви момент в театъра? - Когато репетирах дойката в "Ромео и Жулиета". - Кое предпочитате – да сте драматична или комедийна актриса? - Еднакво добре се чувствам и като комедийна, и като драматична актриса. - Кино или театър? - Снимах се и във филми, но голямата ми любов си остава театърът. Откакто се помня, се занимавам само с това. Никак не е лесно да си добър в храма на Мелпомена. В киното е различно. Не бих казала, че там е леко, но има много примери как и непрофесионалисти се справят прилично. - Предстоящи участия? - Започнах репетиции със Здравко Митков на пиесата "Неделя вечер" на Захари Карабашлиев. Изумително добър текст с многообещаващо добър подбор на актьори. Аз имам хубава и голяма роля... - Какво е за вас театърът? - Той е моето хоби. Миговете на сцената и аплодисментите на публиката са неописуеми. За тези моменти си заслужават и мъките, и къртовският труд, и нервите, които хабя, докато завърша ролята си. - Женена сте за италианец, защо не отидохте да живеете с Лука на Ботуша, а останахте тук? - Не е важно къде живееш, а с кого и как! Сега имам работа тук, дъщеря ни ходи на училище тук, а Лука се чувства добре в България с две слънца като нас. - Дъщеря ви увлича ли се по театъра? - Паола е на седем и половина и вече ми заяви, че ще става актриса, но ние не приемаме това на сериозно. Животът може би има други изненади за нея! - Как се справяте със стреса, той май стана много модерен в днешно време? - Много важно е да живееш в хармония със себе си. Да не се поддаваш на чудовищната манипулация, която в днешни дни дебне отвсякъде. Да умееш да запазиш позициите си въпреки всичко, да отстоиш собственото си мнение, да останеш докрай почтен. Когато излъчваш спокойствие и увереност, хората те възприемат по различен начин, успяваш да им наложиш да те уважават. - Щастлив човек ли сте? - Аз съм много щастлива жена, защото съдбата ми е дала святото право да обичам и да бъда обичана от най-близките си. Съпругът и дъщеря ми така ме зареждат с положителна енергия, че имам сили да преодолявам всякакви препятствия в трудния, напрегнат живот. - Вашата професия е пълна и с любов, и с омраза. Бихте ли простили предателството? - Приемам човешките грешки спокойно, опитвам се да разбера онзи, който е направил стъпката встрани. Убедена съм, че всеки може да залитне. Бих простила на онзи, който е осъзнал и се е покаял. Важно е да се издигнеш над дребните житейски несгоди и да се научиш да обичаш враговете си. - Вашата жизнена философия? - Всеки е „виновен” за съдбата си. Човек трябва да си дава сметка какво не е направил, за да не е успял да достигне онова, към което се стреми. Да потърси грешките у себе си и да се опита да ги преодолее, вместо да обвинява целия свят за несгодите си. Аз се опитвам да вървя по житейския си път умно и спокойно. Така смятам, че рано или късно ще стигна донякъде. От известно време имам чувството, че ми върви. Надявам се, че съм преминала вече безобразния път с дупките и сега се чувствам на асфалтирана улица, а недалеч ми предстои да се кача и на магистрала. Интервюто взе Долорес Витанова