„Не пишете повече, аз написах всичко" е новата поетична книга на Кева Апостолова. На книжния пазар се появява с логото на изд. „Проф. Петко Венедиков.
...искам да спя с ДНК-то на Хеопс, Заратустра и Хегел;
с буквите на прокълнатите поети;
с нотите на токата и фуга в ре минор;
с мъжете от пейзажите на Пусен ;
с правописа на Христо Ботев;
с боите на Иванов от Третяковската галерия;
с прахта около изваждането на Давид от камъка;
с отклонението при самолетните катастрофи;
с една секунда ниагарски водопад;
със змийчетата в крясъците на Стивън Тайлър;
с шапитото над София, приплъзвано от Витоша...

10  нетрадиционни въпроси към Кева, зададени от Ади Стоянова:

1.Здравейте, Кева, силно съм впечатлена от "бруталното" ви откровение. И понеже това се наказва от привидно добрите хора, бих ви задала няколко въпроса. Страхувате ли се от силата на нечетящия човек?

- Всяка сила ме привлича. Където има сила - има енергия, а енергията винаги е непразна. Бързам към нея, надничам, ако мога да си вкарам мислите вътре – я опипвам, искам да позная каква е, а ако мога да вляза цялата вътре - още по-добре: докосвам, мириша, отхапвам... Ха-ха, да, това е „плътоядство на сили", така е. В нечетящия човек трябва да има огромно количество хитра сила, за да оцелее и достигне до 2014 година след новата ера! Силата на нечетящия не е силата на Марк Зукърбърг/Mark Zuckerberg. Ако ме познаваше, Марк Зукърбърг би ме прегърнал, а нечетящият ще ме отблъсне далеч от себе си като нещо заразено и вредно. Но щом природата търпи нечетящия, невежия, значи тя има нужда от него. Аз също: заради него още по-силно харесвам Марк Зукърбърг, ха-ха...

2. Кой дявол ви накара да бъдете откровена с риск да ви заклеймят, може би като покварена, разюздана жена?

- Но аз съм точно такава – покварена, разюздана, ха-ха... Ето съвсем наскоро разбрах, че съм и абсолютно развратена читателка – започнах да чета отново едни разкази на Хемингуей, както ми препоръча Тома Марков, цяла седмица се мъчих, започвах и спирах, започвах и спирах, и нито един не успях да прочета докрай (след няколко месеца отново ще опитам). Видяха ми се твърде логични, праволинейни, а животът е net, мрежа, кълбо от линии с всички възможни геометрични огъвания и преплитания, които законите на Земята позволяват.
Едно важно уточнение: покварена, разюздана, както казвате, развратена, но писмено. Има голяма разлика между живота на духа и живота на тялото. Аз не пиша биографична поезия! Аз не пиша за неща, които са ми се случили – това отлично го правеше голямата и недостижима Елисавета Багряна, и не само тя. Аз записвам живота на мисленето си! Телесно съм една от милионите българки, която мрази да отваря пощенската си кутия, защото от нея изпадат само безполезни реклами и сметки за плащания; която всяка пролет засажда райграс на гроба на съпруга си; която обича детето си и неговите деца...

3. Когато развържат обувките ви какво е парещото чувство под краката ви?

- Още едно важно уточнение: когато развържат обувките на лирическата ми героиня. Да, чувството е парещо: първо тя подава едната си обувка на развързващия, а с другата обувка му помага в развързването. Как ли? Обувките на моята героиня могат да докосват, да целуват, да общуват...

4. На какво стъпвате, Кева?

- Когато развържат обувките на лирическата ми героиня, тя стъпва в дланите на любимия, но не спира, продължава, той също продължава...тя и той знаят как...Някои пуритани ще съзрат в еротиката на подобни сцени – порно. Дано не са напълнили джобовете си с камъни, ха-ха...

5. Кой броди из душата ви?

- Който и каквото допусна. Не съм либерална. Расистка съм!
Гьоте познава отлично жената и неговата Маргарита изрича „паспорта" на земната жена:" Утробата ми го иска". Не сърцето, а утробата. Осмелих се да си призная, че е така. Затова пиша: „ искам да спя с ДНК-то на Хеопс, Заратустра, Хегел"...

6. Мъжете на Пусен ще ли ви допуснат чрез силата на словото да произнесете "Arcam Dei Tango Iesu "(" ...Аз докосвам гробницата на Господ Исус")?

- Много обичам картините на Пусен, дори първата ми пиеса се казваше „Дървото на Пусен"(1985), но се публикува и постави, по волята на редактора, под заглавие „Още сто години". Красиво е „населението" на Пусен, вероятно пък мъжете искат да спят с жените на Пусен, ха-ха... Не харесвам, когато един мъж позволява на една жена всичко! „Мъжете" на Пусен са сложно природно явление – те живеят редом до древните богове, често те самите са богове, а техния баща е християнин. Ще ги прелъстя и ще произнеса: „Аз докосвам гробницата на Господ Исус", защото от всички тях най-обичам елегантния наш Христос – припомнете си всички богове, преминали през Земята, и ще се съгласите, че Христос е наистина най-елегантният – той засенчва дори всепризната, но показна красота, на Аполон.

7. Кога се задъхва перото ви - когато спящите ви хващат за гърлото, а мъртвите са просто студени?

- „Перото" е моят роб: понякога черен, понякога албинос! Обичам робството, лъжа себе си, че го владея.

8. В какво се изразява волята да бъдете себе си чрез поезия?

- В безсрамието да споделям себе си с читателя. В нахалството да искам ответност. В наглостта да съм щастлива, когато си въобразя, че имам добри читатели.

9. Ритмичното поставяне на въпросите и техните верни отговори, какви асоциации биха предизвикали у тези, които ще ви посочат с пръст?

- Сочи се с пръст предимно фигура, която се вижда. В анимацията често пъти пръстите са клонки, гора. Още се питам къде е по-опасно – в гората или в откритото широко поле, само знам, че светкавиците удрят безжалостно и двете места.

10. Какво научихте от жената Кева Апостолова?

- Че наистина е било време, когато човекът е бил хермафродит – мъж и жена, но е бил наказан от тогавашен зъл бог и насилствено разделен на двете си съставни части. Те се търсят през времената и когато се намерят са щастливи. Когато не се намерят лягат, умират и се надяват в следващия живот да са щастливи. И така, докато свят светува...

Ади Стоянова