Изложба с живописни творби на рано отишлия си художник Митко Панайотов /1934-1994/ ще бъде открита на 5 март т.г. /сряда/ от 18:00 часа в галерия «Средец» на Министерството на културата на бул. «Ал. Стамболийски»17.
Митко Панайотов е роден е на 4 април 1934 година в гр. Перник.
Той завършва живопис в Художествената академия в София, като се дипломира през 1959 г. в ателието на проф. Илия Петров, от когото получава солидна подготовка. Срещата му и с други изтъкнати педагози - Ненко Балкански, Боян Петров и Дечко Узунов, допринася за богатата му професионална култура. Дипломната му работа - "Миньори", е отличена през 1959 г. със златен медал на Студентския фестивал. Оттогава творецът редовно участва във всички общи художествени изложби у нас, а така също и в много колективни изложби в България и чужбина.
На официалното откриване на експозицията в сряда за творческия път на Митко Панайотов ще говори академик Светлин Русев.
Изложбата в галерия «Средец» на Министерство на културата, припомняща ни за творчеството на напусналия ни преди 2 десетилетия талантлив художник Митко Панайотов, ще продължи до 14.03.2014 г. включително.
Самостоятелни изложби на Митко Панайотов са били показвани в София, Велико Търново, Перник и Радомир. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и почти всички художествени галерии в страната. Произведения на Митко Панайотов са собственост на много галерии и частни колекционери и в Белгия, Бразилия, Германия, Грузия, Русия, Украйна, САЩ.
Акад. Светлин Русев пише за него:
«Митко Панайотов (1934-1994) бе един от малкото художници, които преди да споделят изкуството си със зрителя, дълго го носеха и преживяваха в себе си. А картините му, плътни и наситени, обърнати навътре в себе си, бяха повече състояние на духа, отколкото определеност на природата. Това изкуство като че ли беше миг от късната привечер, когато всичко притихва, нещата стават тайнствени и неуловими, цветовете минават един в друг и само тук-там проблясват като самотен камбанен зън в безкрая на пространството. Онзи миг, в който денят, преди да е станал нощ, задържа мъждукащата и спасителната надежда на светлината. Тази живопис не блести с ефекти, но има онази вътрешна светлина и духовно присъствие, които отделят истинския артист от добрия занаятчия. Заедно с това имах чувството, че още от студентските си години Митко Панайотов носеше зрелостта в изкуството си като даденост на духа. И може би затова от най-ранните работи – прекрасната дипломна работа «Миньори», до експресивната мощ на последните произведения, всичко при този художник, носещ в очите си тъгата и миньорската печал, беше не просто изкуство, а споделена човешка доброта. Достойнство, което малцина притежават и като качество на изкуството. Митко Панайотов беше от тези избраници на Духа».
«Отишъл си без време от този свят, Митко Панайотов ни оставя изкуство, което е свидетелство за духовната му сила и извисеност. Неговото изкуство отразява огромната мощ на вечно търсещия творец. Започнал творческия си път в духа на реалистичните дирения, той постепенно преминава към модерно мислене и виждане. Използва експресивната сила на цвета и постига дълбоко художествено въздействие. Творбите му впечатляват преди всичко с пластичните и колоритните внушения. Те излъчват драматична сила и енергия. Осмислил от дистанцията на времето опита на българското и световното художествено наследство, той претворява в изкуството си дълбоко стаени истини за живота и националните етнокултурни напластявания. В картините му откриваме философските размисли на един творец, тръгнал от миньорската тема, за да стигне до изразителните абстрактни търсения в последните си произведения. В полето на абстрактното той създава работи, които имат ярко и неповторимо въздействие», пише изкуствоведът Дочка Кисьова-Гогова за творчеството на Митко Панайотов.
