„Децата на свещеника" („The Priest's Children", Хърватска-Сърбия, 2013) на Винко Брешан е приятна и лека комедия, неподправено киноудоволствие – прекрасно изигран, красиво заснет и наслаждаващ се на игривата си ирония.
Рамкиран от сцени на изповед, филмът разказва как отец Фабиан (Кресимир Микич) се озовава в болнично легло. Той си припомня службата като духовен съветник на живописния остров Дневник, където погребенията са много повече от ражданията. Когато чува изповедта на продавача Петър, чиято набожна съпруга смята, че той извършва грях, продавайки презервативи, на свещеника му хрумва идея как да повиши раждаемостта. Фабиан решава да надупчи презервативите, които Петър продава. И за да направят плана си още по-ефективен, Фабиан и Петър се съюзяват с неуравновесен фармацевт, готов да подменя хапчетата против забременяване с витамини. Разбира се, раждаемостта се покачва светкавично и скоро църквата на Фабиан е претъпкана с бременни булки.
„Децата на свещеника" е удостоен с няколко международни награди: „Кристален глобус" - Карлови Вари '13, наградата „Поглед към Балканите" – Солун '13, „Златна арена" за най-добър актьор в поддържаща роля (Никса Бутийер) - Пула'13, както и номинация за най-добра комедия на Европейските филмови награди'13.
След като през 2010 г. грабна приза за най-добър балкански филм на СФФ с „Объркана броеница", турският режисьор Махмут Фазъл Чошкун се включва отново балканския конкурс с „Йозгат блус" („Yozgat Blues", Турция-Германия, 2013). Кинолентата разказва за нетипичния музикален дует на 58-годишния Явуз и 30-годишната Неше. Явуз пее популярни песни от 70-те години, но кариерата му е в криза. Смъртта на жена му го е направила пълен самотник. Явуз води безплатни музикални курсове в общината. Сред неговите ученици е 30-годишната Неше, която рекламира колбаси в местните супмаркети. Тя има хубав глас и проявява истински интерес към музиката, но заради бедния си произход е принудена да изкарва прехраната си с черна работа. Един ден Явуз научава за клуб в Йозгат - малък и затънтен град в Турция, който търси група за изпълнения на живо. Вакантното място е за дует. Явуз предлага на Неше да отидат заедно и тя приема. Как ще се развие новото им и нетипично партньорство? Какво ще открият в този провинциален град, който нито един от двамата не е виждал преди...
Филмът печели наградата на ФИПРЕССИ - Варшава'13. В Истанбул'13 Ерджан Кесал e удостоен с приза за най-добър актьор.
По думите на своя създател Игор Иванов - Ици, „Стаята с пианото" („The Piano Room", Македония, 2013) представя „безсмислието на живота ни или смисъла на живота на фона на безсмислената реалност". „Винаги съм се вълнувал от теорията, че целият живот се съдържа във всеки един момент. И колкото повече се занимавам с това изкуство, намирам за все по-вълнуваща теорията, че всеки филм се съдържа във всеки един кадър", казва още той.
Кинотворбата е разказ за съдбите на гостите, отседнали в стаята с пианото в хотел, обявен за продан. Тази стая ги спасява от лицемерието на външния свят и е единственото място, където могат да намерят някакво удовлетворение. Въпреки че са от напълно различни социални и културни групи, гостите споделят една и съща празнота в живота си.
„Прелъсти ме" („Seduce Me", Словения, 2013) на Марко Шантич e портрет на съвременните и объркани млади хора, които нямат подкрепа нито от семейството си, нито от обществото. На 10 години Лука е изоставен от майка си и се озовава в дом за сираци. Девет години по-късно той напуска дома и решава да намери гроба на баща си. Търсейки отговорите за миналото си, той разбира, че баща му не е мъртъв и има ново семейство. Лука се чувства предаден и единствената му утеха е Айда, с която се е запознал на работа. Но тя не иска връзката им да стане по-сериозна. Наранена в миналото, Айда не се доверява на хората и също като Лука крие семейна тайна, която той скоро ще научи.
„Роксана" („Roxanne", Румъния, 2013) е режисьорският дебют на Валентин Хотеа, получил номинация за „Златен леопард" на кинофестивала в Локарно'13. Действието във филма се развива през 2009 г., в Букурещ. Двадесет години след Румънската революция Тави Йонеску, симпатичен, но незрял мъж на около 40 години, открива притеснителна информация в тайното си досие: бившата му приятелка Роксана, на която преди години е посветил по радиото известна песен, е родила момче и е възможно той да е бащата. Тави започва свое тайно разследване. Оплита се в сложното минало, което разкрива грозна истина и обърква не само неговия живот, но и живота на близките му.
Най-новият филм на известния сръбски режисьор Горан Маркович „Фалшификаторът" („Falsifier", Сърбия - Босна и Херцеговина - Хърватска, 2013) предлага картина на времето, когато Сърбия е в бивша Югославия, а на дневен ред е режима на Тито. Историята отвежда зрителите в края на 60-те години на 20 век - времето на краха на идеалите, довел до един по-справедлив и почтен начин на живот от бунта на студентите по цял свят през 1968-ма и началото на края на една също толкова грандиозна илюзия, наречена Югославия. Главният герой във филма Анжелко (Тихомир Станич) е директор на гимназия в малък босненски град – вярва в Югославия и в нейния лидер Йосип Броз Тито. Анжелко е добър човек, но има един сериозен недостатък – фалишифицира училищни дипломи и то не за лична изгода, а защото е филантроп. Съвсем неочаквано той е „изпортен" от своя съсед, който иска да отмъсти на ветеринарния лекар за фалшивата диплома и докладва нашия човек в полицията. Анжелко е принуден да потърси прехрана в големия град, където заживява нелегално и се събира с престъпници. Един ден, обаче той среща свой съученик, който се оказва служител на местното ДС и... праща Анжелко в затвора.
„Разголване" („Trolling", Сърбия, 2013) на Коста Джорджевич е черна комедия за трима младежи, влюбени в неподходящия човек. Джура най-накрая решава да поиска ръката на стриптизьорката, в която е влюбен. Ана не може да приеме факта, че нейният по-възрастен любовник я е напуснал. Тя прави всичко, за да го спечели отново. Реля е ученик в гимназията, добро момче, влюбено в най-добрата си приятелка. Един ден той попада на видео, в което тя прави секс и започва да търси човека от филма. И тримата герои се борят за внимание, любов и разбиране, без мисъл за последствията. След поредица от трагикомични, понякога абсурдни ситуации, пътищата им се пресичат в нощен клуб.
„Страната на Сароян" („SaroyanLand", Франция – Турция – Армения, 2013) на турската режисьорка Лусин Динк представя пътуването на световноизвестния американски писател от арменски произход Уилям Сароян в земите на предците му в днешна Анадола, Източна Турция. Родителите на Уилям Сароян напускат насилствено дома си в Битлис и се изселват в САЩ през 1905 година. Сароян успява с помощта на известния турски писател Яшар Кемал да посети Битлис през 1964 година. Документалната драма разкрива гнева, страстта, копнежа, емпатията и обичта на Уилям Сароян към човечеството през разкази на спътниците му, през собствените му спомени и истории, предадени с глас зад кадър. Сценарият на филма се състои от интервюта, възстановки на историите на Сароян и негови цитати. Повтаряйки пътешествието на писателя 40 години по-късно, зрителите се запознават с човек, който тръгва по стъпките на предците си и в крайна сметка намира себе си.
„Лутън" („Luton", Гърция-Германия, 2013) на Михалис Константатос проследява живота на трима души, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Джими е 17-годишен богат гимназист. Мери е 30-годишна стажант-адвокатка. Макис е 50-годишен мъж със семейство и собственик на мини-маркет. Макар и със съвсем различно ежедневие и интереси в рамките на шаблонния живот, който ги притиска, когато всичко изглежда толкова застинало и предсказуемо, тримата ще намерят начин да избягат.
„Последните черноморски пирати" на режисьора Светослав Стоянов е е българският претендент за наградата в Балканския конкурс. Филмът, със сценарист Ваня Райнова и продуцент Мартичка Божилова, вече има няколко международни признания - наградата на ФИПРЕССИ в Краков '13; Почетен диплом от UnderhillFest, Черна гора '13; голямата награда за най-добър документален филм в Ереван '13; най-добър документален филм на Let's CEE МФФ, Виена'13.
Последните черноморски пирати преживяват с неясни средства на недостъпен плаж и плуват в алкохолни пари и тестостерон. Вече 20 години Капитан Иван-Джака и неговият екипаж търсят съкровището, скрито в залива на Карадере. Но те не са сами. Някой друг е надушил съкровището. Когато новините за неизбежния сблъсък достигат пиратския оазис, той започва да се разпада. Съмнения разяждат доверието, конфликти тлеят, напрежението ескалира. Така се ражда една съвременна трагикомедия за съкровищата, които търсим, и тези, които намираме.
Наградата в Балканския конкурс ще бъде избрана от следното жури: грузинският режисьор Каха Кикабидзе, фестивалният директор и програматор от Индия Сриниваса Сантанам и българският актьор Стефан А. Щерев.
Каха Кикабидзе е грузински режисьор, сценарист, продуцент и актьор. Роден е през 1961 година в Тбилиси, Грузия. В кариерата си има реализирани 3 филма – „Ребята с Сиреневой улицы" (1974), където се изявява като актьор, „Езеро" (1998), представен в 26 страни, между които и на София Филм Фест през 2001 г., и носител на редица международни награди, и „Седмият ден" (2005) – филм, на който е режисьор и продуцент. Кикабидзе завършва Филологическия факултет на Държавния университет в Тбилиси през 1984 година. През 1987-1989 посещава Висшите курсове за режисьори и писатели в Москва, в класа на Владимир Мотил. През 1989 г. по покана на режисьора Кшищоф Зануси работи като режисьор в Полша. От 1992 г. е директор на студио „Georgian Films", междувременно режисира няколко късометражни филми.
Сриниваса Сантанам е роден през 1951 година в Индия. Възпитаник е на Института за кино и телевизия Тамил Наду. След кратък опит в Южната филмова индустрия започва работа в Индийската телевизия (1975). Сантанам се присъединява към Филмовият отдел на Индийското правителство (един от най-големите световни продуценти на документални и новинарски програми) като старши сътрудник през 1982 г. В периода 1994-2008 година той работи като заместник-директор в Борда на филмовите фестивали (IFFI) в Индия, като заема позиции във всички фестивални отдели – от организиране на международни филмови фестивали с индийски кинопанорами, национални филмови награди, участие на индийски панорами на чужди фестивали, през програми за културен обмен и селекция на независими продукции за IFFI в периода 2003-2007 година.
В годините 2008-2014 Сантанам работи като главен програматор и селекционер на Мумбай Филм Фестивал (до 2012), като програмен директор на Пуне Филм Фестивал (Pune Film Festival) и до момента, като консултант по програмата на фестивалите Chennai IFF, Lucknow Children IFF, Film Harvest IFF, също така и като куратор на няколко известни индийски форуми и като фестивален директор на първия Chennai International Short Film Festival 2014.
Стефан А. Щерев е роден през 1974 г. в София. Завършил е експерименталния театрален клас „4ХС", има многобройни роли на театрална сцена като едни от най-запомнящите се са главната роля в „Хамлет или три момчета и едно момиче" по Шекспир, Ян Кот и Хайнрих Мюлер. Една от последните му успешни роли в театъра е в постановката „Илюзии" на младия режисьор Младен Алексиев на сцената на „Сфумато" от есента на 2013-та година. Стефан Щерев следва Синтетично сценично изкуство в Пловдивския университет. Специализира в Амстердам, Копенхаген и Нови Сад. Освен като актьор и продуцент, който работи успешно в театъра и в киното. Стефан А. Щерев е сред познатите за българския зрител лица от телевизията (като водещ на предаванията „Падащи звезди" по БНТ 1, „Да разлаем кучетата" и „Станция Нова" по Нова Телевизия). Българските почитатели на киното го познават от ролите му в игралния „Прогноза" на Зорница София, късометражния „Втори дубъл" на Надежда Косева, „Джулай" на Кирил Станков, „Трака-трак" на Илия Костов, „Мисия Лондон" на Димитър Митовски и др. Стефан е и сред организаторите на фестивала „Антистатик" и Нощ на театрите в София.
