Елиана Митова Пламен Карталов поставя за първи път у нас операта „Дон Кихот” от Масне, чиято премиера ще се играе на 7 март. Постановката е посветена на 80-ата годишнина от рождението на Николай Гяуров, 100 години Българска оперна дружба и 130 години София - столица на България. Диригент е Франческо Роза, сценограф – Йоана Маноледаки. Те работят върху последната опера на Масне, която се поставя много рядко в съвременния оперен театър. Като еталон за Дон Кихот в оперния свят все още си остава Шаляпин, който играе култовата роля в Париж през 30-те години. Все още се върти архивен видеозапис на неговото изпълнение. Сред елитния певчески състав на софийската постановка на “Дон Кихот” блести звездата на Метрополитен опера Орлин Анастасов, който дебютира на сцената на Миланската Скала на 23 години. Но не само той е атракцията на спектакъла. - Г-н Карталов, как се роди идеята да поставите “Дон Кихот” на българска сцена? - Проектът ни беше с Гяуров, който мечтаеше “Дон Кихот“ да бъде неговата лебедова песен на сцената. Имаше много силно желание да я осъществи в родината си. Но аз напуснах Софийската опера, а той не искаше да работи с друг режисьор. В стремежа си да върна на софийска сцена най-големите ни певци, които работят навън, аз потърсих Орлин Анастасов и му предложих сътрудничество. Той ми подсказа, че иска да направи „Дон Кихот“. Така един от най големите баси на нашето време, считан за наследник на Гяуров, ще се превъплъти в легендарния образ.. - Как се събира екип за едно толкова рядко поставяно заглавие? - Трудно. Всички артисти в постановката са договорни, поканени специално за постановката. Единственото изключение е Светозар Ангелов, нашият млад бас, който много успешно се справя с ролята на Дон Кихот. Тъй като Мариана Пенчева се разболя по време на репетициите – върна се болна след поредица от спектакли на “Аида” в Италия, се наложи спешно да търсим още една Дулцинея. Ще дойде Нидия Паласио, певица, родена в Аржентина, която прави блестяща музикална кариера в Европа. Поканихме от Полша още един Дон Кихот, Богдан Куровски. Трябваше да осигурим една гарнитура от солисти, която да бъде абсолютно сигурна - да не се случи нищо с продаваните предварително представления. Ние продължаваме да работим на принципа стаджионе – едно заглавие се поставя, изиграват се определен брой представления и екипът се пръсва. Оказа се, че това е печеливша формула, салонът ни е винаги пълен. - Постановката е създадена на базата на силна и контрастна символика, действието е пренесено в наши дни – в мегаполиса - сред потискащите сгради небостъргачи, в казиното, на улицата. Не ви ли притеснява това осъвременяване – оперната публика е консервативна и държи на кринолините и перуките? - Да, използваме съвременни технологии и технически превозни средства - двамата главни герои Дон Кихот и Санчо Панса, се появяват вместо с кон и магаре на „сегуей”, Дон Кихот виси на въже за катерачи, Дулцинея пристига с автомобил - червено кабрио, а в сцената в казиното стои истински покер. Създадохме постановка, която изцяло е подчинена на силната драматургична линия. Дон Кихот и Санчо Панса единствено носят своите класически рицарски атрибути – ризницата, шлема, легена, копието. Не е тайна че съвременният зрител идва в операта да се забавлява! Който иска да си слуша оперна музика, да го прави у дома! Който иска да гледа – да дойде в Софийската опера. Моята задача е да му осигуря зрелище, забавление. Спектакълът е насочен към съвременния зрител, защото донкихотизирането на тази голяма ренесансова личност продължава и в наши дни. Той е между нас, той е между вас, и днес живее на земята. Ще се появи един човек от Ренесанса. Една на пръв поглед налудничава личност, чиито идеи за равенство и справедливост са актуални и днес. Дон Кихот и Санчо напускат страниците на романа и се появяват сред нас – на улицата, в операта. 400 години след раждането им на страниците на романа те продължават да живеят. Точно тази непреходност на образа показва и нашият спектакъл. - Вие изглеждате обсебен от образа на Дон Кихот. Какво искате да кажете на публиката с тази постановка? - Да препрочете романа на Сервантес. Струва си. Защото Дон Кихот прилича на Христос. Той иска да каже на хората същите онези истини, които са проповядвани и от Спасителя. Само че ги казва по друг начин, с други думи. Защото Сервантес го разполага в един железен век, в една обстановка, където всички му се присмиват. Макар че имат нужда от него. Мисля, че и в наши дни имаме нужда от Дон Кихот повече от всякога. Кой е Орлин Анастасов? На 19 години Орлин Анастасов прави своя сценичен дебют, на 20 вече има натрупан професионален опит и репертоар, а едва 23-годишен, през 1999 г., дебютира успешно на сцената на Ла Скала в ролята на Дон Базилио от “Севилският бръснар” на Росини под диригентството на Рикардо Шайи. Следващата година бе ознаменувана с победата му на Международния конкурс в Пуерто Рико на името на Пласидо Доминго, където той печели първа и абсолютна награда. Двете отличия откриха пътя на младия бас към световните музикални сцени: Арена ди Верона, Ковънт гардън, Римската опера, Гранд опера – Париж, Театро Лисео – Барселона, Театро Реал – Мадрид, Виенската Щатсопера, Театро Масимо – Палермо и отново Ла Скала под палката на най-големите диригенти на нашето време – сър Колин Дейвис, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шайи, Маазел. Сред ролите в богатия му репертоар са Мефистофел от “Фауст” на Гуно, Филип от “Дон Карлос”, Ферандо от “Трубадур”, Рамфис от „Аида”, Захария от „Набуко”, Граф Валтер от „Луиза Милер”, В края на 2008 година Орлин Анастасов дебютира и на сцената на Метрополитен опера, Ню Йорк, в ролята на Алвизо от „Джоконда” на Понкиели. Следващите му ангажименти на сцената на Мет са за ролите на Дон Базилио от „Севилският бръснар” на Росини и на Рамфис от „Аида” на Верди. Роден в Русе през 1976 година в семейството на водещите солисти на Русенската опера - сопраното Мария Венцеславова и баритона Анастас Анастасов, това определя ранните му сериозни занимания с пеене. Неговият единствен вокален педагог е маестро Георги Делиганев.