Скулптурните и архитектурните паметници на София като носители на градската памет ще бъдат показани в интересна изложба, която се открива на 5 март в Софийската градска художествена галерия.(СГХГ) . Тя включва произведения на живописта, графиката и съвременните форми и проследява развитието на темата от началото на ХХ век до наши дни. Акцентите са поставени върху няколко емблематични и няколко невралгични обекта в града ни. Сред първите са: храм-паметникът „Александър Невски“, църквата „Св. София“, паметникът на Цар Освободител. Сред вторите – Паметникът на Съветската армия, Мавзолеят, паметникът „1300 години България”. Включени са и онези знакови места – паркове, градини и площади, които през годините са изграждали градската тъкан. Всяко едно от тях е представено с по няколко произведения от различни години. Съпоставката между тези работи през образа на един конкретен мотив показва как се променя и самото усещане за града – от интимността на стара София през монументалността на 70-те години до травматичните промени на днешния ден. Сравняването на отделните творчески подходи предлага не само разнообразие от гледна точка на стиловия анализ, но и демонстрира различни личностни позиции. Интерпретацията на конкретен паметник се превръща в лакмус за историческите промени. Когато говорим за паметта на един град, неизбежно се обръщаме към онези паметници на материалната култура, които с дългогодишното си присъствие отразяват отношението на различни поколения. Като символи на конкретното място, те се превръщат и в част от ДНК-то на неговите жители, закодирайки още на подсъзнателно ниво принадлежността към дадено място. В този смисъл грижата за тях е грижа за собственото ни хармонично функциониране. Не случайно толкова художници ги рисуват като един постоянен преглед на родовите ни клетки; своеобразен портрет на населението на един град през надживяващите го символи. Във фондовете на Софийска градска художествена галерия се съхраняват стотици произведения, които улавят най-жизнените пулсации на София. Те продължават живота на съществуващите и съживяват безвъзвратно загубените. Отделен проект, който осъществява директен контакт с изложбата, е инсталацията на Надежда Олег Ляхова „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна”. Създаден в периода 2008-2009 г., той включва няколко видеа и отпечатъци, фиксиращи моменти от строителни дейности в София. Макар че конкретният град не се разкрива, ние, софиянци, веднага го припознаваме като нашия град, защото от години развиваме изострена чувствителност по отношение на новото строителство.