Елиана Митова Рисунка в мрачни тонове излязла под ръката на Дечко Узунов минути преди великият майстор да се раздели с живота. Творбата носи датата 26 април 1989 година. Същия ден, в 5 и половина сутринта, сърцето на художника спира. Часове по рано – в 1 и 23 минути призори, в чернобилската АЕЦ в съветска Украйна се взривява атомен реактор тип РБМК. Най-голямата ядрена катастрофа на всички времена и смъртта на великия български художник се случват почти едновременно! Апокалиптичната рисунка и днес лежи в ателието на Дечко Узунов на бул. „Драган Цанков“ 24 в столицата. И близки хора, и изследователи на неговото творчество откриват зловещото прозрение на твореца за ужасната катастрофа отнела или променила кардинално живота на хиляди хора по всички краища на планетата. До рисунката лежат графитите на бай Дечко – стари кутии с черни въгленови парчета, производство на прочутия някога художествен комбинат в град Подолск в СССР. Тубите с акварелите са български, но отдавна са засъхнали. А палитрата с четките изглежда съвсем свежа – сякаш вчера художникът е седял пред нея и е разреждал боите! На статива са недовършените етюди и акварели – така, както ги е оставил бай Дечко. Не е докоснато и креслото на художника - огромно и старовремско, поокъсано и замърсено. Тук бай Дечко седял с часове, посрещайки художници и ученици. Ателието е част от постройката, издигната зад къщата на художника на бул. „Драган Цанков“ 24 в началото на 80-те години. Дечко Узунов, който цял живот е предпочитал да твори у дома, се привързва към новата си артистична обител и я превръща в оживено творческо средище. Чест прави на неговите племенници – художниците Христо и Атанас Нейкови, Пеню Вълчанов и скулпторката Елена Вълчанова, че са успели да съхранят мястото непокътнато. Запазена е дори фотографията на Христо Ботев, която Дечко Узунов държал до картините. Четиримата потомци на големия майстор даряват всичките му картини на общинския културен институт, който стопанисва ателието галерия. Периодично тук се устройват изложби с малко познати творби на Дечко Узунов - маслена живопис, акварели, рисунки, проекти и скици. Така за поколенията остава запазен художественият свят на световноизвестния български творец - всеки, който пожелае, може да види безплатно неговото творчество в обстановката, в която то е създадено! Удивителен пример на синовна признателност, гражданско чувство и отговорност пред нацията Повече от сто работи на Дечко Узунов са подредени вече на втория етаж на „Шипка“ 6, където довечера се открива великолепната изложба „Посланието“. Сред творбите, които можем да видим там, има и почти непознати. Една от неизвестните картини е подарена неотдавна на къщата-музей “Дечко Узунов” от българи, живеещи във Франция. На нея е изобразена популярна наша пианистка, живяла преди 1944 година. Останалите работи, включени във вернисажа, посветен на 110–годишнината от рождението на твореца, са живопис, масло, акварели и рисунки. Дечко Узунов мина през всички течения в изкуството, без да се определи към някое от тях. Той е колосът, допринесъл най-много за европеизацията на българското изкуство, запазвайки почитта и обичта към своята страна и нейните художествени традиции. Роден е на 22 февруари 1899 г. в Казанлък, където негов учител е Чудомир. Две години специализира в ателието на проф. Карл фон Маар в Мюнхенската академия. Там се докосва до творчеството на Рембранд, Веласкес, Тициан, Рубенс... В Мюнхен Дечко Узунов се среща и с хора, част от които след това ще изобрази с четка и бои. Сред тях са Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Николай Лилиев. Художникът се прибира в България и се дипломира в Художествената академия през 1924 г. През 1932 г. отново се връща в творческо-академичната среда, но като преподавател. Дечко Узунов е носител на редица награди, сред които сребърен диплом на Ватикана за фрески с образите на Кирил и Методий, ордена за литература и изкуство "Офисие д`Ар е Летр" на Министерството на културата на Франция. И днес се говори за неговите самостоятелни изложби в Китай, Швейцария, Германия, Франция, Кувейт, Русия, Сърбия, Румъния, Унгария. Създава декорите и костюмите на няколко постановки на Народния театър, илюстрира книги на Ангел Каралийчев, Йордан Стубел, Емилиян Станев. На стени в Съдебната палата в София, Народния театър, НДК, Националната опера и балет са съхранени негови стенописи. През 1999 г. Дечко Узунов е обявен от ЮНЕСКО за световна личност на годината по повод вековния юбилей от рождението му. Паралелно с експозицията „Посланието“ и с малката изложба, подредена в неговото ателие, ще бъдат организирани и други инициативи по повод 110 години от рождението на Дечко Узунов. На 14 април ще се открие изложба с негови акварели в Министерството на културата, а наесен - пленер на името на Дечко Узунов, който се организира от къщата-музей.