Стефка Берова е една от най-емблематичните ни певици. Песните й са добре познати на поколения българи, а дуетът й с Йордан Марчинков още изпълва сърцата на мнозина с носталгия по миналото. Малко след развода Стефка не се отказва от сцената, както прави бившият й съпруг, а продължава да пее. Години по-късно тя отново си намира дуетна половинка - дъщеря й Косара. Двата оригинални гласа - на майка и дъщеря, така идеално си пасват, че карат феновете им да ги аплодират дълго след техните изпълнения. Намирам Стефка у дома часове след рождения ден на Косара. Поводът да я търся е новината, че е подписала договор за участие във „ВИП брадър 4“. - Госпожо Берова, наистина ли ще влезете в къщата на „Биг брадър“? - Разговори наистина имаше, а също и желание от двете страни. Не съм подписала обаче още никакъв договор. Нямам идея как би станало това, защото съм преобърнала биологичния си часовник, а оттам и – начина си на живот. Това се налага, защото работя до късно вечер и будувам до 3-4 часа сутринта. А през деня спя. Нали разбирате, че едва ли ще бъда удобна за останалите квартиранти там. В крайна сметка никой не е длъжен да пази тишина заради мен. Притеснявам се, че като будувам нощем, може да преча на присъстващите. - Отказвате ли се от участие? - Не, но помолих организаторите да помислят има ли някакъв друг вариант да се включа, защото много силно желая и аз да допринеса с нещо за благородната кауза. - На кого бихте помогнали? - Дълбоко ме боли сърцето за възрастните хора, защото старостта не прощава. Ужасно е да живееш с мисълта, че вече нямаш бъдеще. А възрастните хора живеят точно така. Децата, дори и тези, които са по социални домове, все пак имат някакъв шанс пред себе си, защото бъдещето е пред тях, имат късмета тепърва да станат млади, чака ги надеждата за нещо добро... Правя каквото мога, за да облекча поне малко живота на хората от третата възраст. Обиколих някои старчески домове, занесох подаръци според възможностите ми - бонбони, мандарини. Толкова признателност се четеше в очите на хората Затова и сега, ако по някакъв начин бъда включена за участие във „ВИП брадър 4“, ще даря парите на пенсионерите. - С Йордан Марчинков сте първият български дует. Какво е усещането да си пионер? - Четирите години докато се качим на сцената, бяха благодатно време, защото точно тогава станахме истински дует. Гласовете ни се стиковаха и се получи хармонията. Може би се задържахме дълго време като най-добрите и смея да твърдя, че си останахме най-добрият дует от онова време. Защото не правехме компромис нито с мелодията, нито с текстовете. Ако не ни харесва текстът, или търсим начин да го променим, или не се захващаме с него, същото важи и за мелодията. - Обичали сте се много с Данчо, винаги сте били заедно, имате общи цели и все пак се разделяте след 18 години съвместен живот. Коя беше основната причина да охладнеят чувствата ви? - Работата ни събра, работата ни раздели. Бяхме рамо до рамо 18-20 години. Всеки като нас би разбрал какво е това, защото всички дуети, които познавам, имат семейни проблеми. Когато си с някого непрекъснато, започва да ти втръсва, делиш всичко с него. Оздравително е може би двама души да се разделят за месец, два, вероятно ако го бяхме направили и ние, нямаше да се стигне до раздяла. Имаше години, в които изнасяхме по 800 концерта, понякога ни се събираха по 11 на ден. При нас напрежението беше огромно. - Йордан Марчинков откога не е излизал на сцената? След като се раздели с вас, пял ли е някъде? - Откакто се раздели с мен, не е пял изобщо. От двама ни Данчо е по-слабият характер, по-стеснителен е, аз бях по-пробивната. Когато бяхме заедно, като го изпратя да свърши нещо, връща се и ми разправя как не можело да стане. Вдигам телефона и с категоричен глас убеждавам, че нещата трябва да се направят така, както ги искаме. И винаги съм успявала... Но за това са нужни повече хъс и упоритост. Данчо е по-мек. Може би защото бях като таран и не се отказвах никога, си спечелих прозвището Стефка Дзверова. Данчо не се качи повече на сцената, защото замина и в Швеция. А и трябваше да извоюва правото си да бъде на сцената сам, да пее соло. Явно не са му стигнали силите. - Ако имате възможност да изживеете отново живота си, какво бихте коригирали в него? Например да спасите брака си? - Бих променила много неща. Първо, нямаше да правя по 6, 8 дори 11 концерта дневно. Цената, която платих за кариерата си, беше много висока. Детето ми го отгледа майка ми, а когато тя почина, Косара сама си се гледаше. Умората си даде отражение, останах без приятели, защото просто не оставаше време да се виждам с тях. Имам само едно дете. Нямах никакво лично време, да се поглезя, да ходя по козметици, фризьори, маникюристи, да релаксирам. Живях на висока скорост. - Преживели сте три големи труса в живота си – първият, когато са ви обявили за „враг на народа” и са ви изгонили от Народния театър, вторият е раздялата ви с Йордан Марчинков, а третият - идването на демокрацията и помитането на две поколения артисти и певци от сцената. Кой от трите труса беше най-тежък за вас? - Трудно беше след 10 ноември 1989 г. С идването си демокрацията сложи кръст на поколения артисти и певци. На преден план излязоха момичетата с хубави крака и силиконови гърди, попфолкът превзе сцената. Ние бяхме погребани живи. След като бях направила хиляди концерти, ми предложиха пенсия от 46 лева. Държавата прибираше цялата печалба, а когато си потърсихме правата, се оказа, че документите ни за пенсия се подпалили, ей така изведнъж, а после, като гасили пожара, взели, че ги наводнили. Та от тях вече нищо не ставаше. Това, че цяла България ни беше гледала и слушала, нищо не означаваше, нямало как да се докаже колко сме работили. А когато си потърсихме правата, ни беше отговорено лаконично: „Ми, съдете държавата!” Радиата спряха да излъчват нашите песни. Престанаха да ни пускат, изгониха ни като кучета. Много от колегите ми тогава изпаднаха в паника, звъняха ми, понеже съм силен характер, явно търсеха при мен утеха, бях нещо като Майка Кураж. Давах им сили, просто трябваше да намерим начин отново да сме на сцената. Заедно с покойния вече Георги Минчев и Маргарит Данов направихме фондация „Стефан Воронов”. Така изнесохме 3-4 концерта в НДК, най-голямата зала беше препълнена. Значи не бяхме омръзнали на хората. И така малко по малко тръгна концертната дейност в България. Нелеко ми беше и при развода, но ако трябва да бъда откровена, от трите труса най-тежък беше първият. И то не защото бях изгонена от Народния театър и ме обявиха за „враг на народа“ (баща ми е бил пристав, само година - от 1932 г. до 1933 г., и то по време на демократично правителство у нас). Все някак преживях раздялата си с Мелпомена, но ми беше страшно заради татко, защото се чувстваше виновен пред мен и се беше превърнал в сянка. Тихо се движеше в дома ни, сякаш се притесняваше да ме погледне в очите... След кратко време получи удар и почина. Не преживя моето разочарование. От притеснение си загубих гласа за шест месеца. - Знам обаче, че Тодор Живков ви е харесвал. - Той много се интересуваше от култура. Когато ме видял на сцената, попитал: „Коя е тази достолепна българка”, и поискал в края на представлението да се запознае с мен. Тръгнали да го водят, но как са прескочили гримьорната ми и са му казали, че ме няма...за мен си остава мистерия! - Какво е мнението ви за новите звезди? - Има една продуцентска къща „Едита груп”. Твърдя, че директорката й Анелия Дошева не познава певците от моето поколение. Там се канят само млади изпълнители и тези, които имат зад гърба си хора с пари. Мисля, че 90 на сто от новите певци не стават за сцената, просто нямат талант. Защо те не изнасят с нас концерти, защо не пеят с Лили Иванова, Данчето Христова... защото не умеят да пеят на живо. Пеят песни на два тона. Разбира се, и между тях има хора с превъзходен глас като Мариана Попова, Ивана, Миро, Мария Илиева... - Познавате добре Лили Иванова, какъв човек е тя? - Самотен и ревнив. В природата има много видове цветя - и рози, и теменужки, и ириси, и лалета. Не може всички хора да харесват единствено и само розата Лили Иванова. Някои предпочитат теменужката, други ириса, трети лалето. - Чия беше инициативата да пеете заедно с Косара? - Моя. Македонските песни са двугласни, а аз имам много специфичен тембър, същия го има и Косара, така че много добре си пасваме. - Какво е усещането да си на сцената 45 години? - Спокойна съм, пълна съм с мъдрост. От никого нищо не очаквам. Живея за следващия ден. Просто си свърших работата. Не бих се учудила на големия интерес към мен по време на юбилейния ми концерт през април в НДК, ако не ме бяха „скрили” от публиката цели 18 години. - Концертът наистина бе грандиозен. Зала номер 1 на НДК беше претъпкана от хора. Мислите ли за нов? - Да, този беше единствен по рода си, втори няма да има такъв. Хората, които бяха там, съм сигурна, че ще го запомнят. Истината е, че няма да правя повече концерти в такива огромни зали. Тази авантюра ми струваше около 50-60 хиляди лева. Косара изтегли заем, за да покрием разноските. Ако ме поканят колеги, никога не бих отказала концерт с тях. За тази пролет обмислям вариант да изненадам приятелите си с концерт, но в по-малка малка зала, като „България” например. - Вярно ли е, че ако имате внуче, ще го биете, за да не яде много, че да не надебелее? - Вярно си е. Няма да му разрешавам шоколади, никакво сладко, само плодове и мед! (Смее се.) Интервюто взе Долорес Витанова