В областта на културата България получи няколко сериозни урока и от завършилото в края на 2008 г. френско председателство, и от настоящото чешко лидерство в ЕС с инсталацията „Ентропа”. А в последните дни се видяхме като черен гарван, който кълве хищно от постигнатото от Швейцария. Това е плакат във връзка с поредния референдум дали да се допускат свободно български граждани да работят в Швейцария. И с големи букви се подсказва на гласуващите: Не! Но първо за Културния сезон, който организира Франция, във връзка със своето председателство в Париж. Французите акцентираха на културата като посланик за диалог и сближаване в съюза. И ние участвахме с концерт на Софийска филхармония, със спектакъл на „Сфумато”, а лично аз четох номинираното си есе за културата през ХХІ век във Френската академия. Дотук добре. Изненадваща обаче беше реакцията в България на спектаклите на емблематичната трупа на „Комеди франсез” в София, с които тя започна своето европейско турне. Няма да се задълбочавам, но се подложиха на съмнение, както професионализмът, така и смисълът на показаното от легендарната френска трупа. Това показа няколко неприемливи отклонения. Първо, у нас се оказа, че представата ни за театър е доста деформирана. По нашите сцени властват развлечението, разюзданите атракции, голотии и други евтини номера, за които много пъти съм говорила и писала. Развалихме и объркахме публиката. И ето го резултата. Когато идва една трупа като „Комеди франсез” и показва сериозен, истински театър, на всички им е скучно и им се вижда нелепо. Само искам да кажа, че в Холандия например театърът и пийп шоуто са регламентирани в два различни закона и плащат различни данъци. Не знам, ако в България само по софийските сцени пуснем един европейски експерт, колко от показваното ще бъде определено като изкуство и колко като комерсиална забава. Това вече е сериозен проблем, защото сферата на културата още не много дълго ще бъде в зоната на неясните критерии. Тъжно е, че именно в България една страна, където театърът е традиционно обичан от публиката, не разбра тъжното послание на спектакъла на българския режисьор Галин Стоев с трупата на „Комеди франсез” „Празникът” на Спиро Шимоне. А именно, че личното пространство на днешния човек – семейството, е застрашено да се превърне в пустиня, в споделяне на механични гримаси... Изцяло в традицията на Молиер, който не само разсмива, но и разобличава... Оказа се, че за такъв дълбок и разтърсващ поглед към личното пространство на европееца и неговата духовна мизерия у нас няма акустика. Може би и затова режисьорът Галин Стоев не дойде в София да поставя сега, през януари, в Младежкия театър, както беше обещал. Той избра заниманията с истински театър. Провокирана от всичко, което казах, отидох специално да гледам и друг спектакъл на нашумелия автор Спиро Шимоне, който е и актьор, по време на последното ми посещение в Париж. И разбрах какъв е проблемът в дълбочина. В Париж и театрали, и публика разбират театъра като средище на своите истински проблеми и ги дебатират безпощадно и със съвременен език. Май е време да излезем от пейзажа на кафе шантаните по нашите сцени. По повод широко дискутираната инсталация „Ентропа” на чешкия художник Давид Черни фактите вече са ясни – от всички европейски страни само България не прие критичния поглед и покри клекалата с черен плат. Тук обаче се появява един по-важен и по-глобален въпрос за това: как българинът възприема изкуството? Допуска ли провокация, друг поглед. Не се ли превърна изкуството в забава, а културата – в сфера без позиции и изненади. И то именно сега в условията на демокрация. Полски творци дори започнаха подписка, срещу българската реакция за „Ентропа”, окачествявайки я като цензура. У нас в медиите се наложи едно нелепо мнение – не сме срещу свободата на творците, но мястото на подобни инсталации е в галериите, не на входа на ЕК. Опроверга го плакатът от Швейцария. Имиджът, общественото мнението на България не може да бъде скрито зад вратата. Урокът на Европа е, че на територията на изкуството, на публичността се водят открити битки между различни гледища, изкуството не е мека, разтоварваща зона. Това е в Европа. Това е европейско! *Съвместна публикация с предаването „Врата към Европа” на БНР, програма „Христо Ботев”