Иван Гранитски представи снощи в Огледалния салон на изд. „Захарий Стоянов“ книгата си „Ловци на метафори“. Авторът предлага 20 майсторски портрета на български художници. Според проф. д-р Иван Маразов тази книга с есета е важна за развитието на новия тип критическа мисъл. Защото тя е написана не от „художествен“, а от литературен критик. Освен всичко друго - и от активен играч на галерийната сцена, защото именно Иван Гранитски организира изложбена зала в издателство „Захарий Стоянов“, която води изключително напрегнат живот. Подборът на художниците, които представят свои творби тук, се извършва от самия него. Това несъмнено е начин за влияние върху развитието на изкуството у нас, тъй като реално помага за поддържането на определени тенденции. Според проф. Маразов фигурата на общественик-издател-галерист-критик е уникална в нашата днешна действителност и съвместяването на всички тези функции може да осъществи единствено Гранитски. Любопитното е, че Иван Гранитски не гледа към изобразителното изкуство с очите на литератор, както мнозина може би са очаквали, а със задълбочено разбиране на изкуството като специфичен език. Това „усещане за изкуство“ му позволява да лови метафорите в живописта, графиката и скулптурата. И все пак кои са „любимците“ на Иван Гранитски, представени и с най-ярките си творби в прекрасно полиграфически изпълнената книга. Те са Анастас Константинов, Антон Гошев, Борислав Стоев, Валентин Дончевски, Володя Кенарев, Георги Зайков-Зайо, Греди Асса, Димитър Сотиров, Злати Златев, Иван Димов, Крум Дерменджиев, Любен Зидаров, Людмил Бонев, Милчо Талев, Никола Манев, Светлин Русев, Слав Бакалов, Христо Бараковски, Христо Михайлов и Цветан Казанджиев. Художници от различни поколения, автори с различен собствен стил, със свой оригинален принос и с ясни позиции в изкуството, много от които не са медийни любимци, дори живеят далеч от суетата на столичния град, но се трудят искрено и общуват резултатно с публиката. Изд. „Захарий Стоянов“