Костюмите на котките, които от седмица пълнят салона на Музикалния театър, предизвикват истински фурор. Публиката аплодира артистите още преди да са си отворили устата. Виновничката на този небивал успех е художничката на костюмите Евгения Раева, която е автор и на сценографията. Благодарение на професионалното й майсторство култовият мюзикъл „Котки“ на Андрю Лойд Уебър оживя на софийска сцена като блестящо и супер атрактивно зрелище. - Г-жо Раева, каква беше отправната точка за вас, когато започнахте работа върху костюмите на „Котките“? - Естествено всички, които работихме над „Котките“, сме гледали безброй пъти лондонската постановка от 1981 година, както и запис на спектакъла от Бродуей. Стремежът ми беше да бъде абсолютно различна. Пазех се от буквалността в костюма, типична за лондонските котки. Исках в костюма да преобладава "човешкото", подчертано с котешки елементи. Солистите са облечени в костюми според характера на ролите. Те са с перуки, с украшения, с панталони и рокли. С котешки опашки са единствено балетистите. Така костюмът помага на всяка котка да покаже определен характер, типичен за човеците. Но всичко това - потопено в общия котешки фон, който по неповторим начин съответства на човешкото общество, където всеки индивид е различен и неповторим. - Това не е типично за оперетата, където традиционните костюми са фраковете и балните рокли. Как възприеха артистите идеята ви да ги облечете като котки, които приличат на хора? - С огромен ентусиазъм. Целият репетиционен период мина като на купон! Всички дебнеха кога от шивалнята ще изнесат първите котешки костюми, за да ги разгледат. Пробваха ги с луд възторг, като на ревю. Имаше защо – всеки костюм е различен, уникален. Една с друга котките въобще не си приличат. Това въодушевление се отрази великолепно и на качеството на самия спектакъл. А покрай артистите се забавляваха и музикантите в оркестъра, и техническият персонал, че и диригентът Игор Богданов. Когато за първи път артистите излязоха на сцената с костюми, той се ошашави и извика: „Ама не мога да ги позная, я да видим кой къде е!“ И взе да задава въпроси: „Къде е Люси, къде е Сашо?“ Костюмът беше част от еуфорията, която съпътстваше целия проект. - Затрудниха ли се шивалните и ателиетата в изработката на декора и костюмите? - Едва ли нещо може да затрудни шивачките в музикалния театър! Те са царици - нищо не може да им се опъне! Задачата ни беше да изработим интересни и атрактивни костюми. Наехме плетачка, която за първи път работи за театър. За котешката козина прибягнахме до разни трикове – например фъкането на платовете. Това ще рече да издърпаш нишка и да я оформиш в нещо като висулка. Всеки артист е със собствено трико, върху което са накачени различни подвижни елементи. От хигиенна гледна точка решихме орнаментите да се свалят – след спектакъла актьорът се съблича, орнаментите се отлепят, трикото отива за пране. А допълненията не се перат, за да не се развалят от препаратите. - Говори се, че гримовете и обувките сте ги заръчвали в чужбина? - Маските, с които пее хорът, ги доставихме готови от Италия. Струват около 5000 евро! Голямо улеснение са тези маски! Без тях всеки хорист трябваше да минава през ръцете на гримьорката, което страшно усложнява работата . Защото и солистите, и балетистите са с тежък макияж, който гълта страшно много време. Принудени са да идват на работа три часа преди представление, за да бъдат гримирани. Самите гримове, необходими за постановката, струват над 3000 лева, защото са много качествени и в огромно количество! Тук не става въпрос за руж, червило или пудра, нито за елементарни сенки за очи. Лицата са изрисувани плътно, а боята трябва да издържи два часа, докато актьорът говори, пее, танцува, поти се, премята се по сцената. Удивително е, че артистите свикнаха да си помагат в грима – като гледат какво прави гримьорката, я отменят в някои дейности. Специалните балетни маратонки не сме ги правили при нас, а ги доставихме от Москва. Театралната индустрия днес е светлинни години напред – това, което преди се изработваше по поръчка в ателиетата, днес може да се купи готово. Пазарът предлага какви ли не бутафорни елементи, необходими за сцената! Можеш да си ги заръчаш и по каталог, да кажем от Дубай. - Обикновено ви потупват по рамото, че в театъра правите от нищо нещо – тоест от стари костюми майсторите нови. За да спасите новото заглавие в афиша. Имаше ли такова нещо при „Котките“? - Категорично не! Ужасно ме дразнят тия сиромахомилски подмятания – браво на вас, пак се справихте, с малко пари извадихте премиера! „Котките“ струват много пари, всичко в постановката е ново! Постановчикът проф. Светозар Донев намери парите и ги оползотвори по най-добрия начин! Той го умее това! Трябва да се знае, че изкуството се прави със средства! И за да се постигне нещо добро, трябва да се вложат пари! Държава, която държи на имиджа си пред света, заделя финанси за изкуство! Но парите не могат да помогнат, ако човешкият ресурс не е качествен. Според мен „Котките“ се родиха на българска сцена благодарение и на прекрасните актьори, които работят в Музикалния театър! Мисля, че по нищо те не отстъпват на лондонските! - Вие сте в театъра няколко десетилетия. Свикнахте ли с примадоните, които все не харесват костюма. И връщат по сто пъти художника, за да им предложи рокля, в която да изглеждат по-красиви, или по-слаби? - С твърде много примадони съм работила. Невена Коканова, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова. Как веднъж не се оплакаха от костюма! Как все им е по мярка, все им лепне по фигурите! И им е удобно! Истинската примадона не се замисля за костюма. Тя е уверена в себе си, знае, че винаги ще грабне публиката. Недоволна от костюмите е масовката. В телевизията и киното това са статистите. В театъра – някои изпълнители на малки роли. На тях все нещо не им пасва! Все костюмът им е крив! А на големите артисти всичко им е по мярка! - Значи големите актьори в театъра нямат претенции към костюма, в който ще ги види публиката? - Не е точно така! Спомням си една постановка в Народния театър. Славка Славова, лека и пръст, и една млада актриса ме заклещиха в асансьора и докато стигнем третия етаж ми разказаха новата пиеса. Слушам, слушам и ми иде да кресна: „Млъкнете, преди вас съм прочела пиесата! Нали аз ще ви обличам!“ След премиерата Славка Славова ми донесе огромен букет кокичета! Ама толкова голям никога не съм получавала! А това се случи във време, когато в шивалнята на Народния не смееха да разкроят плата, преди Славка Славова да го е видяла и одобрила! Големите артисти имат право да изискват. Но повечето от тях знаят как да го направят. Интервюто взе Елиана Митова