Магът Астор довечера ще върши чудеса на грандиозно шоу в НДК. По този повод разговаряме с него в култовия ресторант-театър на бул. „Черни връх” 29 в София. В помещението е тъмно, а стената с плакати на великите магове се осветява от прозорците. Там са мистър Сенко, Орфи, факирът Мити, Лепас – всички покойници. Най-великият от тях според Астор е Худини. Астор ще изпълни номер в неговата памет и на предстоящото шоу. Единственият европеец, носител на „Оскар“ за магическо изкуство – Антраник Арабаджиян, по известен като Астор, се запалил по фокусите от баба си. Баба Дикранухи направила илюзия с пръстен, а внукът решил, че това ще е неговата професия. Първите му спектакли били пред семейството му.. Като поотраснал, срещнал истински маг – факира Мити, който гостува в Шумен, родния му град. Тази среща категорично определила избора му на професия. . А псевдонимът Астор всъщност идва от марка ножчета за бръснене. И от върха на славата Астор продължава да се прекланя пред своите предшественици. Той има над 16 хиляди представления в целия свят. - Астор, ти неведнъж си усетил вкуса на славата. Щастлив човек ли си? - Имам си моите щастливи моменти, като всеки нормален човек. Не може да се сравни с друго щастието, когато ставаш баща – когато се роди дъщеря ми Арус, Ари и викаме, не бях на земята от щастие. То се повтори в още по-главозамайваща форма, когато на бял свят се появиха внучетата Мело и Андрея. А в професионален план щастието дойде, когато ми присъдиха оскара за магьосник. Случи се през юли 1981 година в Пенсилвания. Всъщност най-голямото професионално признание получих в Норвегия през 1978-а – тогава, на 50 годишния юбилей на Норвежкия магически клуб, ме включиха в една програма с най-големите магове на епохата. Станах изведнъж световноизвестен, скочих 15 години напред. - А кога си се чувствал нещастен? - Когато ми умря кучето Лъки, от рак. Бях много привързан и го преживях тежко. Сега неговият наследник Чарли ми радва душата, ама е нещо болен, повръща. Та както се готвя за юбилей, така и тичам по лекари. Аз много обичам животните още от дете. А кучетата са ми слабост. Като се прибирах днес, гледам, едно улично куче куца. И ми се насълзиха очите, и сърцето ме заболя. Странен човек съм аз, оставам си трайно привързан към хората, които съм обичал или са ми сторили добро. Остарях, а не мога да свикна, че майка ми я няма. И затова все сънувам нейните манджи – карлъ ярък и мантъ. Това са си наши арменски рецепти. А да ме убият не мога да хапна карантии – мозък, език, чревца. - Все се пише и говори за връзката ти с мистър Сенко. Почиташ го и довечера – ще демонстрираш номер, в който се появява покойният маг? - Мистър Сенко бе голям артист, затова му се кланям. Бяхме на морето, играех в едно от вариететата. Сенко дойде да ме гледа, а после ме покани на неговата маса. По същото време дойдоха големи хора, май от ЦК на партията. Те минаха покрай нас и подвикнаха на Сенко: "Здрасти!". Какъвто си беше цапнат в устата, само ми рече на достатъчно висок глас, за да чуят и околните: "Колеги. И те крадат, само дето ние връщаме". Нищо не му направиха. Сенко беше уважаван, голям артист. Последната ни среща едва ли някога ще я забравя. Той ми каза: "Знаеш ли, с жена ми скоро си говорихме. Ти си единственият, който не е пропуснал да ми честити Нова година". После ми подари една негова брошура, на която написа: "На най-добрия ми ученик". А всички знаят, че той никога не е имал ученици. Беше му приятно да го свързват с мен, по-младия маг. След като Сенко почина, купих къщата му. И направих този ресторант, където от време на време правим магически представления с мои колеги. Тайно обаче си мисля, че ако съществуват духове, то духът на Мистър Сенко ще е доволен, че аз се разхождам из неговите покои. Нещо като приемственост се получава между поколенията артисти. - Реално ли е маг като тебе да си изкарва прехраната само с магьосничество? - Е, за Астор е реално, за другите... трудна работа. Има огромен интерес към нашата професия, но никой не го провокира. Няма ги ония места, където навремето работехме. Циркова дирекция, нощните клубове. “Балкантурист” поддържаше над 10 ресторанта в София. А циркът едва ли ще възкръсне, в наше време само Сашо Балкански успява да оцелее. Ето, играх преди няколко дни в театъра на Българската армия, претъпкано беше. Ама се случва рядко. Има някакви псевдопрограми, хората се интересуват от чалга и женско бедро, но това не е шоу. Аз съм привърженик на вариететните програми, даже мисля, че успявам да постигна в моя ресторант атмосферата на едно минивариете. Пък имам и доста талантливи ученици. Ще се заговори в близко време за тях, ще се прочуят! - Ти си всеизвестен ценител на женската красота. Имаш ли нежна половинка до тебе в момента. - Има нещо! Много е хубаво, прекалено е фино, за да го съобщавам в пресата. И да ме одумват после! Пък и нека работата стане по-сериозна, че тогава. Интервюто взе Мари Къналян