Елиана МИТОВА Преди години класикът авангардист на родната музика Лазар Николов (1922 - 2005) беше почти забранен, сега е почти изцяло забравен. След 10- годишно отсъствие от музикалната сцена снощи негови творби прозвучаха в концертна зала на Музикалната академия. Сетиха се за маестрото в чест на 85-ата годишнина от рождението му. Още през годините на социализма, когато у нас бе ерес да се говори за авангардна музика, произведенията на българина предизвикват възхита сред западните ценители.“Доживяхме да го свирим отново! Срамно е да признаем, че името на Лазар Николов отсъства от музикалните афиши!”, каза пред “Класа” проф. Марин Вълчанов, един от учениците на мастития композитор. На тържествения концерт се бяха стекли музиканти, преподаветели и студенти, които получиха шанса отново да се насладят на Трио за цигулка, виола и пиано, написано през 1993 г. Прозвуча и Соната №4, посветена на проф. Стела Димитрова – Майсторова, която сама изпълни композицията. Кой е Лазар Николов? Наричат го българския Алфред Шнитке (световноизвестен руски авангарден композитор). Сравняват го с Пиер Булез (французинът, преобърнал представите за модерна музика), оприличават го на Дьорд Лигети (унгарецът, владеещ пианото като Ференц Лист). Всъщност истината е друга - всички изброени и неназовани новатори трябва “да се равнят в строя” по Лазар Николов. Защото първите му авангардни творби се появяват още през 1949 г., когато мнозина от бъдещите световноизвестни имена все още не са написали нито един собствен опус. Но вместо да бъде оценен като необикновено явление, Лазар Николов е пренебрегван от комунистическата власт. Критиката, вярна на метода за соцреализъм в музиката, го обявява за “символ на формализма”. Повод за това е току-що създадения от Николов “Концерт за оркестър”, по-късно донесъл световно признание на автора си. Ето какво пише в културната ни периодика през 1952 г. – 1954 г.: ”Симфонията от Лазар Николов предизвика буря от негодувание"; ...произведенията на Л. Николов представляват невероятна безсмислица, натрупване на звуци, зад които няма никакво съдържание", четем в сп. "Българска музика”. В кампанията срещу инакотворящия се включва и тогавашният председател на Съюза на съветските композитори Хачатурян, който през 1952 г. гостува у нас. Той упреква Лазар Николов във “формалистичен уклон в творчеството”. Николов не отвръща на критиките, но на практика се оттегля от сцената, преминава “в нелегалност”, заедно със своя приятел и съмишленик диригента Константин Илиев. Двамата рядко се показват пред нашата публиката, но имат редкия шанс са бъдат оценени на Запад. През 1961 г. виртуозният пианист Антон Диков изпълнява в Париж Лазар-Николовата Соната за пиано, с която участва в конкурса “Маргарита Лонг”. Залата е втрещена от сонатата и става да го аплодира на крака. Родната критиката посреща със смразяващо мълчание и най-мощното му произведение – операта “Прикованият Прометей”. Написва я през 1969 г., но музиковедите веднага си дават сметка, че се е появила ярка, нетрадиционн творба. Но повечето се страхуват публично да го признаят. Години по късно “Прикованият Прометей” единодушно е обявена за еталон на новата оперна естетика. “Самият Лазар Николов никога не се обяви за дисидент или за репресиран – разказва пред “Класа” биографът на композитора, музиковедката Ангелина Петрова. - Позата на мъченик му беше чужда, философията на жертвата – непонятна. За него бе важно самото творчество, в което той намираше своя остров на надеждата.” Веднага след 10 ноември 1989 г. композиторът Лазар Николов преживя ренесанс. Музиката му, създадена през 50-те и 60-те години, възкръсва в концертните зали. А новите му произведения зазвуват по време на най-авторитетните фестивали за модерна музика в Западна Европа. Парадоксално е, че днешните български диригенти, солисти, оркестранти, ръководители на музикални институции се сещат рядко за неговата музика. Не защото е неразбираема или трудна, а заради липсата на елементарно любопитство, на желание за по-сериозно интелектуално усилие, на вкус към риска. Със снощния концерт съмишлениците на големия майстор авангардист от Музикалната академия се опитаха да разбият модела на забравата. Дано да са успели!