Името на достолепната ни фолклорна певица Гуна Иванова е включено в сборника „Бележити български жени” на издателство „Сириус 4”. Това стана ясно преди ден. Изпълнителката е представена в книгата с кратка биография, в която се изтъква, че за четиридесет години творческа дейност репертоарът й се състои от над 700 народни и авторски песни, предимно македонски, родопски, граовски, шопски, тракийски, обособени в самостоятелни концертни програми с танцови формации и хореографски постановки. Наред с Гуна Иванова са удостоени с титлата „Бележита българка“ още дами като Лили Иванова, Лидия Шулева, Стефка Костадинова, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и много други, които са се доказали в различни сфери на обществения, политическия и културния живот в България и в света. Гуна Иванова разкри специално за „Класа“ каква е била първата й реакция, когато разбрала за номинацията, а също и какви са бъдещите й планове за 2009 г. - Как реагирахте, когато разбрахте, че сте призната за бележита българска жена? - Издателите ме намериха в ЮАР, за да ми съобщят, че съм номинирана. Аз отговорих, че не мога да реагирам по никакъв начин в момента, тъй като бях много далече. Когато разбрах, че съм включена в книгата, се обадих първо на Жоро Кадийски и после на издателството. Разбира се, че бях поласкана от оказаната ми чест. - Вашият репертоар е много богат. Той включва над 700 народни и авторски песни. Какво е тяхното послание? - Възхвала на историческите български герои, песни за любов, песни за виното – всяка една от тях е случка от всекидневието ни, това са песни за живота. - С какво ще сюрпризирате почитателите си през 2009 година? - В момента работя върху проект с един много известен и атрактивен оркестър – част от визитката на България. С него се надявам да направим специален реверанс към почитателите на българския фолклор. Проектът е уникален сам по себе си, затова не искам да разкривам повече засега. Планувам и концерт с децата от 4-те фолклорни формации, в които преподавам като вокален педагог, както и с гост-изпълнители, които ще бъдат част от концерта. Той ще се състои най-вероятно през май. Събраните средства ще предоставим за децата в будна кома. Работя и върху нов албум, който ще бъде готов в края на лятото, началото на есента. В него ще съчетая популярни македонски песни в моя интерпретация, както и нови авторски парчета. Възнамерявам да клипирам песента „В чужбина чужда” „Сестра брата кани на вечера” и „Очи имаш, Стойне”. - Песента има ли лечебна сила? - Има лечебна сила най-вече за човешката душа. Колкото и да ти е мъчно, като запееш, цялата мъка в песента се излива, и после ти става по-добре. - В песента „Валандово” се говори за македонците Самуилови наследници. Но след толкова години колко българско е останало в тях? - Народната песен е част от историческата памет на българския народ, а Македония като географско понятие е част от българското триединство – Мизия, Тракия, Македония. И като такава си остава най-изстрадалата и най-изстраданата. Аз не мога да се изказвам политически по този въпрос, нито имам желание. Не мисля, че е отричане от корените… През годините съм разбрала едно: Песента няма родина. За песента няма граници. - Все пак какво е за вас Македония? - Чувала съм от много хора – възрастни и мъдри, и аз също така го възприемам, че името на Македония идва от Мъка – дония. За мен Македония е и болка, и обич. - Има ли песен, която все още не сте изпяла, а отдавна замисляте да подготвите? Няколко са. Работя в момента върху тях. - Какво ви даде и какво ви отне сцената през годините? - Много ми даде и много ми отне. Даде ми обичта на народа, което е най-голямото богатство в живота на човека. Отне ми младостта…