Мирослава Кортенска Има няколко много знакови белега в тази историческа закуска във Френското посолство. Първо, свързана е с Европа, второ - в нея участват главно интелектуалци, които по-късно стават политици: президентът Желю Желев, вицепрезидентът Блага Димитрова, депутатът Йордан Радичков, министърът на образованието проф. Николай Василев. Сега, 20 години по-късно, всички присъстващи на закуската отново са интелектуалци. Преходът превърна елита на нацията ни в активен участник в промените. Нещо, което сега не се забелязва. И друго - сред дисидентите има правоверни комунисти като Анжел Вагенщайн, либерали като Желю Желев, чисти седесари като Блага Димитрова... Тази широка кройка на новия демократичен елит бе видна и няколко месеца по-късно на митингите след 10 ноември 89-а. Това припомняне е твърде важно за днешния ни ден, за днешния юбилей на закуската с Митеран. Можеш ли да се конфронтираш със здравомислещи, талантливи хора, които най-добре са разбирали кривините на тоталитаризма, защото са били част от неговата система, но са се престрашили да се противопоставят на безумията, като Русенския комитет, който застава срещу екологичната катастрофа от обгазяването на цял град. Там, на първа линия, бяха Светлин Русев, Нешка Робева - все хора с последователни леви убеждения. За да си обществено полезен, се изискват качества и позиции, които не са затворени в тесни партийни убеждения. Демокрацията е именно това - да се активизира целият потенциал на обществото. Това не трябва да го забравяме! Защото именно това е важната поука от закуската на Митеран. Към нея трябва да се връщаме по-често, когато се европеизираме, да ставаме по-цивилизовани и нормални. Казвам това, защото сме в нова ера на промени, на уличен натиск без водачи от калибъра на закусващите с Митеран. Нова традиция на противопоставяне на властимащите, която включва широк спектър от обществото ни - от студентите, еколозите, през млекопроизводителите до пенсионерите. Закуската е вече история, тя е един елегантен знак на Европа, която подкрепя качествените дисиденти, разчита на тяхната вътрешна мяра за противопоставяне. Да видим какъв ще бъде обядът, основното ястие на демократизирането ни, на гражданското общество днес. Поколението на прехода е различно, то не признава авторитети или има свои лидери, които не можем още да разпознаем. Но има и нещо общо. Тази разнородна дисидентска компания беше обединена срещу порядките в социалистическа България, но не успя да остане обединена, когато трябваше да се гради демократична България. Именно срещу тази политическа недалновидност и всички нейни последствия - противопоставянето, крайностите, партийното профаниране. А това доведе до разпад на консенсуса по най-важните въпроси – природата ни, земеделието, бъдещето на младите. Идва нов израз на политическото, което иска консенсус и обществена целесъобразност на властта. Как ще се развие този нов обществен диалог? Отговорът предстои...