Световноизвестният руски тенор Август Амонов е за втори път у нас. В неделя той ще пее Рикардо в „Бал с маски” на Верди в националната опера. Амонов ще участва и в премиерата на оп. „Алеко” на 25 януари в ролята на младия циганин. Амонов е първи солист на прочутия Мариински театър в Санкт Петербург. Роден е в Казан, завършил е през 1997 г. Консерваторията в Алма Ата. През 2001-ва дебютира в Болшой театър в Москва, а от 2003 година работи в Санкт Петербург. В репертоара му са 56 оперни партии от италианския, руския, френския и немския репертоар, което е своеобразен рекорд. Обиколил е най големите оперни сцени по света. - Август, вие ни гостувате по време на криза. Тя засегна дори московския Болшой театър, където свалиха премиерата на „Отело”. Усещат ли руските оперни певци трудностите? - В „Болшой свалиха „Отело”, у нас, в Мариинския театър, също стягаме коланите. Мариинският театър, подобно на американските, се издържа от спонсори. Нашият основен спонсор е „Газпром“. Разбирате, че парите оттам намаляват прогресивно. Отказахме се от „Манон Леско”, маестро Гергиев, нашият ръководител реши, че след като няма достатъчно пари, просто ще я свалим. Така е и в САЩ, театърът в Балтимор дори го закриха. Но се надявам да дочакаме по-добри времена. - Добре или зле живеят руските артисти? У нас се говори, че ги носят на ръце, че парите просто се леят в сферата на култура? - Пари има за няколко големи институции – Болшой, Мариински, театъра в Новосибирск, за „Новая опера” и „Станиславски – Немирович Данченко” в Москва. Останалите театри са в бедствено положение. Преди време много обикалях и се стрясках от битието на колегите. Сега не мога дори да пътувам толкова често, защото театрите не могат да плащат на гастрольори. Значи, станало е още по-тежко. Ясно ви е защо! В Русия най главното е тръбата и .... цената на нефта, който изтича от нея! Всичко от това зависи! - Каква е заплатата на първия солист на Мариинския театър? - Заплатите са от 1000 до 2500 долара. Ще ви се стори много, но за стандарта на Русия е нищо. Живеем от хонорарите, които получаваме в чужбина. Ако не са те, умираме от глад. А най-добрите, най-известните солисти в големите привилегировани театри, за които вече става дума, ги храни Путин! - Как така Путин?! - Путин отпусна специални грандове за известните артисти. За какво става дума? За целеви заплати, които се изплащат на всеки солист от личния фонд на президента. Руският президент има такъв фонд, би било престъпление да го няма, след като е начело на една толкова богата и огромна страна. Този фонд го пълнят най-различни спонсори, но по-важното е че той никога не остава празен. От него идват специалните грандове за артистите. - А как се уредихте с тази привилегия? - Много просто. Валерий Гьоргиев и Юрий Темирканов, прочутите руски диригенти, отидоха при Путин още докато беше президент и му казаха: „Или дайте пари, или напускаме Русия. Заедно със съставите, които ръководим”. Това означаваше от Санкт Петербург да си тръгнат вкупом Мариинският театър и легендарната Ленинградска филхармония. Е, накъде отива имиджът на Русия, щом нейните най-велики музиканти я напуснат заедно?! И вместо да ги загуби завинаги, Путин се бръкна! Сега се бърка Медведев. Иначе не може. - Вие споменахте, че печелите добре и в чужбина. Как го постигате? - Мариинският театър поддържа около 70 заглавия в репертоара си. Каквото и да ни поискат отвън, ние можем да го представим. Така че непрекъснато ни канят на гастроли. Огромен е интересът към класическото руско оперно творчество, а кой по-добре от Мариинския театър би могъл да го представи?! Аз непрекъснато пътувам, дори не си разопаковам багажа. Всеки месец съм някъде навън, при вас дойдох от Валенсия, където пях в „Китеж” на Римски Корсаков. Преди това бях в Лас Палмас. Връщам се в Русия и веднага тръгваме за Лондон, където ще пея в „Дама Пика”. После ще играя в световната премиера на операта „Братя Карамазови” от композитора Александър Смилков. - За първи път чувам за опера „Братя Карамазови”? - Композиторът е наш съвременник, операта е написана в класически стил – значи, музиката може и да се слуша, и да се пее. На Запад проявяват огромен интерес към нея. Премиерата беше миналата година през август в Мариинския театър, сега ни канят да я покажем в Лондон. - Споменахте, че на Запад харесват руските заглавия. А вие какво харесвате в операта, имате ли си любима роля? - Естествено, Радамес! И Отело, изпях го миналата година за първи път в операта във Вашингтон. От руските опери обожавам „Йоланта” и „Дама пика” на Чайковски. А от френските – „Самсон и Далила”, разбира се! От немските обожавам ролята на Зигмунд във Валкюра” на Вагнер. - Твърде млад, а с такава богата биография! Няма да се учудя, ако кажете, че обичате и българската опера?! - Български оперни произведения не познавам, но се прекланям пред вашите певци. Моят идол сред тенорите е Никола Николов! Гласът му е удивителен, жалко, че не можах да се запозная с него, докато беше жив! Но Пламен Карталов, директорът на Софийската опера, ми е разказвал много за него. С възторг произнасям имената на Димитър Узунов, Гяуров, Гена Димитрова! Какви личности даде България на световния оперен театър! Затова прекрачвам прага на Софийската опера с огромно уважение. И винаги, когато Карталов ме покани, ще идвам тук! Просто за да дишам въздуха в този театър! - Вие сте певец, който тепърва ще прави кариера. За какво мечтаете? - Да работя като свободен художник, без щатове. Както беше Павароти. Пътуваше и пееше. Никъде не се е застоявал на заплата. Засега не мога да си позволя. Защото в съвременния оперен свят не всичко зависи от хубавия глас. Чували сте за оперната мафия, нали? Трябва да имаш много добър агент, за да те вземат в голям театър! А добър агент трудно се намира, макар че всеки певец е готов да плати, за да разчита на услугите му. И не е важно дали пееш по-добре от някого другиго, който има не особено качествен глас, но пък може да се похвали с атрактивна визия. Изобщо профанацията в изкуството е навсякъде, дори в операта. А аз, макар и млад, съм от онези, които над всичко поставят хубавия и добре школуван глас! Гласът, заради който истинските меломани отиват на опера. Интервюто взе Елиана Митова