Ивайло Харалампиев, Мадрид, специално за „Класа“ Режисьорът Баз Лурман представя в Мадрид последната си мегапродукция „Австралия” заедно със звездите Никол Кидман и Хю Джакман, които играят главните роли. И тримата са австралийци, което провокира още по-голям интерес към филма. Режисьорът на „Мулен Руж” и на рекламния клип на „Шанел 5“ остава верен на зрелищния стил, в който смесва най-доброто от различни жанрове. В драмата героите на Никол Кидман и Джакман се решават да прекарат 2000 глави добитък през най-горещите и най-сухи части на австралийската пустиня. По пътя те преживяват японска бомбардировка. Лентата е по истинска история от Втората световна война. Главният герой би трябвало да умре. От студията, която разпространява лентата, обаче настояха той да оцелее. Това изправи режисьора пред вътрешната драма да угоди на разпространителите или да следва гласа на творческото си аз. Победи компромисът! Типичният за Холивуд хепиенд ще осигури повече приходи за твърде скъпия филм с бюджет от 120 млн. долара. Баз Лурман с удоволствие споделя преживявания от снимачния период на пресконференцията в Мадрид, където присъства и репортер на „Класа”. - Отново миксирате няколко големи жанра в един филм? - Още отпреди десет години имах планове да направя поне три големи епически продукции, в които да влезе голяма част от киното – романтика, история, екшън. Този филм е точно това - драма, любов, забавление, но в центъра стои един много важен социален елемент. Историята на „откраднатото поколение”, което погубва местното население. Горд съм, че наскоро австралийският премиер публично се извини на местните за това, което им е било причинено. - Изглежда, сте почти вманиачен по зрелищните филми, пълни с музика, декори, драматизъм? - Има нещо такова! Още като малък бях влюбен и в мюзикълите, и в историческите епопеи. За тях започваше да се говори много преди да пристигнат в киното и когато това се случеше, всички отиваха да ги гледат. Представете си какво впечатление предизвикваха у едно провинциално момче тези големи романтични авантюри от екзотични места. Епични филми като „Бен Хур”, „Отнесени от вихъра” и „Титаник” обединяват хората. И на мен винаги ми се е искало да правя такива филми. Близостта между хората успокоява сърцето и душата в този непредсказуем свят, в който живеем. - Вече се коментира, че вашият филм е най-добрата промоция, която една държава може да си пожелае. Горд ли сте? - Разбира се, че се вълнувам. Една от причините да тръгна на това креативно пътуване беше да разбера възможно най-добре собствената си страна. Установих силна връзка с истината и реалността на тази земя. Страхотно съм доволен да представя родината си по този начин. Киното има сила, убеден съм, че много повече ще се знае за Австралия отсега нататък. За мен Австралия представлява последната голяма бариера на Земята. За почти целия свят чисто географски тя е едва ли не отвъд отвъдното. Има една прекрасна фраза в началото на „Спомени от Африка”, когато Мерил Стрийп, играеща Карен Бликсен, открива, че съпругът й не й е верен, и казва: „Трябва да замина далеч, където и да било. Африка, Австралия... е, добре, може би чак Австралия не.” - Как успява човек да контролира подобна гигантска продукция? - Имаше моменти, в които си казвах, че съм се захванал с нещо прекалено голямо. Но работата ми е всеки ден да ставам и да се изправям лице в лице със страха, свикнал съм вече, това не ми пречи, защото винаги съм бил наясно, че ако се предадеш на страха, живееш наполовина. Гледах в монитора и мислех за детайлите, които могат да доведат до провал. Понякога ставаше въпрос за чисто физическа опасност за екипа. Никол носеше дрехи, които никога не трябва да носиш в пустинята, едва успяваше да върви в 40-градусова жега. И не само че върви, а успява да е толкова съблазнителна и забавна. Хю Джакман в галоп нерядко бе на път да припадне от обезводняване. В такива моменти се питах дали не съм вдигнал летвата неимоверно високо. Но аз съм пристрастен към търсенето на един изключителен живот и това означава задължително, че трябва да вдигнеш летвата много високо и да се противопоставяш на страха. В крайна сметка всичко, което човек притежава, е собствената си история. И за да я превърнеш в една добра история, да живееш пълноценен живот, истинска авантюра, без страх и без да бягаш от възможностите, които животът ти дава, е нещо, в което истински вярвам. - Истина ли е, че сте подготвили няколко финала? - Истина е, написах шест различни финални развръзки. Единият от финалите - супертрагичен, друг суперхепиенд. Аз по принцип никога не завършвам филмите си, преди да стигна до края. Тествах няколкото различни финала. Допълнителните опции, които отпаднаха, ще включа в дивидито. Ясно е, че в момента в света властва страхът. Иска ми се да говоря с някого, който е наясно какво ще се случи, но няма такива. Всички сме тотално дезориентирани. Независимо кои сме и къде се намираме. Затова избрах финал, който да не е тотално щастлив, той щеше да стои много сладникав и напудрен. Не е и завършек в стила на прекрасните трагедии. Спрях се на варианта, в който в свят на война и страх ти си с хората, които обичаш и които те обичат. Това е достатъчно. Утре е един нов ден. Всичко ще се нареди. - И отново залагате на голямата любов. - Хората от моето поколение стигаме до една определена възраст, след която просто се придържаме към стила си на живот до края, преставаме да растем и да се развиваме. Затова много ме вълнува идеята за личното възраждане. А след 11 септември в света властва голямо объркване, бъдещето не изглежда никак добре. Затова исках историята да е за герои, които живеят в неясни и объркани времена. Промените са толкова глобални, че в крайна сметка единственото нещо, което ни дава сила и власт, е защитата на любовта, в която вярваме. Дадох си сметка, че когато съм заобиколен от хората, които обичам, и най-вече семейството ми, съм щастлив независимо от това какво се случва. Дори и да трябва да се противопоставиш на установените норми, за да защитиш любовта си, просто трябва да го направиш, за да се чувстваш жив.