20 часа държат без ток НХГ
Тържественото откриване на изложбата на Елиезер Алшех бе провалено заради авария с електрическия ток, видя репортер на „Класа“. Около 200 души, между които посланици и дипломати, акредитирани в София, стояха на тъмно във фоайето на галерията в четвъртък вечерта в очакване аварията да бъде отстранена.
„Класа“
Тържественото откриване на изложбата на Елиезер Алшех бе провалено заради авария с електрическия ток, видя репортер на „Класа“. Около 200 души, между които посланици и дипломати, акредитирани в София, стояха на тъмно във фоайето на галерията в четвъртък вечерта в очакване аварията да бъде отстранена. Но не би! Изнервени от висенето и тъмнината, хората си тръгнаха, а галеристите обещаха церемонията да се повтори в петък вечерта. Електричеството на културната институция бе пуснато в петък сутринта след 10.00 часа. Така авторитетната културна институция прекара близо 20 часа на тъмно. Хората се настудуваха, а картините останаха без задължителната охрана на СОТ.
Сагата с електрическия ток в НХГ започва в 12.30 часа в четвъртък. По това време екип от изкуствоведи и художници е в трескава подготовка за тържественото събитие, предвидено за вечерта. Ето защо от НХГ звънят непрекъснато в ЧЕЗ, за да искат отстраняване на повредата. „Няколко пъти се обаждахме на ЧЕЗ, но не ни обърнаха внимание. Беше страшно, защото не знаехме дали горе по етажите няма останали хора, дали някой няма да повреди картини. Естествено, в такава ситуация и инсталацията на СОТ-а също се изключва. Така че изключително ценната колекция на НХГ практически остана с нищожна охрана“ , обясни пресаташето на НХГ - София Минева. Зам.-директорът на галерията Бисера Йосифова се зае с нелеката задача да посреща и изпраща хората, дошли за откриването на юбилейната изложба на Елиезер Алшех. Тя успя да го постигне, но разочарованието сред посетителите бе голямо. Наложи се в НХГ да запалят коледни свещи, за да могат хората да се разминат във фоайето. Единствена дъщерята на Елиезер Алшех, арх. Деяна Алшех, погледна философски на инцидента и каза: „Елате утре, за да видите прекрасните картини!“
Скъсан захранващ кабел е причината за неприятния инцидент
Оказа се, че жиците, които подават ток на НХГ, не са подменяни 80 години. Това обаче стана ясно едва в петък сутринта. След усилени преговори между ръководството на НХГ и ЧЕЗ от районното електрозахранване пускат временно ток и обещават до неделя вечерта кабелът да бъде подменен. За целта ще се копае около 500 метра – разстоянието от галерията до трафопоста. Ще бъде поставен чисто нов захранващ кабел.
В историята на НХГ подобен инцидент се случва за първи път. Временни аварии с тока са отстранявани за час-два, но никога досега не е проваляно откриване на изложба.
Експозиция с огромно значение
С експозицията на Елиезер Алшех и съпругата му Бронка Гюрова-Алшех Националната художествена галерия ще отбележи 100-годишнината от рождението на българския художник. Голяма част от изложените творби се показват в България за първи път. Елиезер Алшех е роден на 12 ноември 1908 г. във Видин. Завършва живопис в Държавната академия за изящни изкуства в Мюнхен и през 1934 г. се завръща в България. Тук прави първата си самостоятелна изложба, намира общи теми за творчество и размисъл с творците от Дружеството на новите художници. През 1936 г. Елиезер Алшех пътува до Палестина и с творбите, нарисувани там, прави самостоятелна изложба в Белград, която се радва на голям успех. Творческите му търсения го отвеждат в Париж, където показва свои творби в Есенния салон и Пти пале. След това заминава за Венеция. От този период са "Канале Гранде" и още няколко картини, вдъхновени от града на влюбените, които са притежание на Националната художествена галерия. Алшех се връща в България през 1938 г. малко преди началото на Втората световна война и по силата на тогавашните историко-политически обстоятелства прекарва три години в еврейски трудови лагери. В разгара на войната творчеството му е обявено за формалистично. Събитията, които съдбата му отрежда да преживее, и специфичната политическа ситуация у нас го принуждават да емигрира в края на 40-те години. Една година живее и твори в Милано и Венеция, а през 1951 г. се установява в Буенос Айрес, където остава до края на живота си.