„Класа“ С юбилейна изложба на Eлиезер Алшех и съпругата му Бронка Гюрова Националната художествена галерия ще отбележи 100-годишнината от рождението на българския художник. Експозицията ще продължи от 27 ноември до 11 януари. Голяма част от изложените творби се показват у нас за първи път. Елиезер Алшех е роден на 12 ноември 1908 г. във Видин. Завършва живопис в Държавната академия за изящни изкуства в Мюнхен и през 1934 г. се завръща в България. Тук прави първата си самостоятелна изложба, намира общи теми за творчество и размисъл с творците от Дружеството на новите художници. През 1936 г. художникът пътува до Палестина и с творбите, нарисувани там, прави самостоятелна изложба в Белград, която се радва на голям успех. Творческите му търсения го отвеждат в Париж, където показва свои творби в Есенния салон и Пти пале. След това заминава за Венеция. От този период са "Канале Гранде" и още няколко картини, вдъхновени от града на влюбените, които са притежание на Националната художествена галерия. Алшех се връща в България през 1938 г. малко преди началото на Втората световна война и по силата на тогавашните историко-политически обстоятелства прекарва три години в еврейски трудови лагери. В разгара на войната творчеството му е обявено за формалистично. Събитията, които съдбата му отрежда да преживее, и специфичната политическа ситуация у нас го принуждават да емигрира в края на 40-те години. Една година живее и твори в Милано и Венеция, а през 1951 г. се установява в Буенос Айрес, където остава до края на живота си. Елиезер Алшех организира първата си изложба там през 1953 г. През 1956 г. участва в 45-ото издание на Националния салон на пластичните изкуства, на който печели трета награда в категория "рисунка". Междувременно се представя в групови изложби заедно с аржентински художници. През 1958 г. Алшех започва да преподава в Държавното училище за изобразително изкуство, продължава да печели награди. Твори във всички жанрове на живописта, но най-запомнящи са успехите му в пейзажа. През 1975 г. получава покана от Съюза на българските художници да направи в родината си самостоятелна изложба с творби, рисувани в Аржентина. По-голямата част от тях стават собственост на Националната художествена галерия, където могат да се видят и днес. Алшех умира през 1983 г. През 1990 г. Музеят на съвременното изкуство в Буенос Айрес организира изложба в негова памет. През 2000 г. музеят "Сивори" също го почита със самостоятелна изложба. През 1995 г. в България е издадена антология на художника, съставена от съпругата му Бронка Гюрова-Алшех и Ружа Маринска. Тя е написана на български и на испански, а Алшех е представен с двете си родини - България и Аржентина. "Образът на Елиезер Алшех е огледален на миналото столетие - и той, както двадесети век, в който преминава животът му, е динамичен, белязан от мащабни промени и от големи трагедии. Експресионистичният му стил и богатото му на инвенции изкуство го определят като един от най-модерните български художници на ХХ век", коментира кураторът на изложбата Румяна Константинова. Според изкуствоведа Ружа Маринска "сред българските художници от ХХ век Елиезер Алшех изпъква с мощен талант и деликатна ранима душевност. Двубоят на тези две начала определя драматизма в житейския му път и високата проба на неговата живопис.“ Съпругата на Елиезер Алшех Бронка Гюрова е родена на 1 януари 1910 г. в Шумен. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Димитър Гюдженов, а през 1937 г. специализира илюстрация в Белгия. И тя като съпруга си членува в Дружеството на новите художници и през 1950 г., когато той решава да напусне България, го последва по пътя към втората му родина - Аржентина.