Чавдар Добрев срещу отрицателите на „Време разделно“
Рядко излизат книги като „Време разделно“ - българската голгота“ от проф. Чавдар Добрев. Поводът известният наш интелeктуалец, познат ни с острото си задълбочено и аналитично перо, да седне пред белия лист и да защитава най-четения и най-издавания в чужбина български роман от по-ново време, са користните опити на официалната днешна постмодернистична критика да отрече националната философия и историческата достоверност на произведението. По-конкретно проф. Чавдар Добрев се спира на голямата по обем студия „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев“ от доц. Албена Хранова, поместена в „Литературен вестник“, в която може да се прочетат изрази като: „...човешкото – във всичките му етически, религиозни, типажни и пр. проявления – е всъщност фундаментално неважно за „Време разделно“.
Рядко излизат книги като „Време разделно“ - българската голгота“ от проф. Чавдар Добрев. Поводът известният наш интелeктуалец, познат ни с острото си задълбочено и аналитично перо, да седне пред белия лист и да защитава най-четения и най-издавания в чужбина български роман от по-ново време, са користните опити на официалната днешна постмодернистична критика да отрече националната философия и историческата достоверност на произведението. По-конкретно проф. Чавдар Добрев се спира на голямата по обем студия „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев“ от доц. Албена Хранова, поместена в „Литературен вестник“, в която може да се прочетат изрази като: „...човешкото – във всичките му етически, религиозни, типажни и пр. проявления – е всъщност фундаментално неважно за „Време разделно“. В студията се твърди нелепо, че романът на Антон Дончев е глас от държавната кампания по преименуването на българските мюсюлмани, а филмът по него обслужвал възродителния процес. Така либералната критика у нас, заела се да руши всички български национални „митове“ и „митологеми“, е взела на обстрел като вреден дивеч и романа на Антон Дончев, защото книгата е внушителен разказ за упражненото масово насилие при помохамеданчването на родопските българи през ХVІІ век и писателят се стреми да покаже негримираното лице на робството и поробителите, все неща, които не се харесват на либералите постмодернисти, венчани във внушената им „вселенска“ философия и в лозунги за мнимо разбираната етническа толерантност.
Чавдар Добрев защитава с много аргументи истината за историята и творчеството и отхвърля политическите и общоестетическите атаки срещу живия класик, поел с романа си историческата отговорност да пази идентичността на българската нация, на българската духовност. Това той прави не само в последната глава на тази книга, наречена „Как либералнокритическият наблюдател разпъва Антон Дончев?“. В предходните шест глави авторът разкрива причините за националния и световния престиж на литературния шедьовър на Антон Дончев. В монографията полемика на Чавдар Добрев се проследява приноса на писателя, който успешно възражда в условията на модерната епоха древни пластове на фолклора и националното ни битие по време на турското робство. Романът „Време разделно“ е изповед-притча за насилието чрез показване на варварските методи, с които Османската империя извършва помохамеданчването на българското население в Родопите. С прийоми на романтичната естетика Антон Дончев изгражда мощна изобразителна система с герои, примери за епическа мащабност. Всичко това намира смисъл в границите на реализма като универсално познание за живота и достоверно представяне на жизнените противоречия и конфликти.
Заслужава си да прочетете книгата на Чавдар Добрев с марката на издателство „Захарий Стоянов“, защото такъв пространен, точен и проникновен анализ на „Време разделно“ не е правен, макар написването да е предизвикано от опитите да се отрече едно голямо литературно дело, което спомогна българската и балканската литература да извършат солиден пробив в пространствата на световната духовност.