Сатиричният театър ознаменува половинвековния си юбилей съвсем сериозно – с премиерата на пиесата „Старчето и стрелата“, която през 1968 г. лично Тодор Живков разпорежда да бъде свалена от сцената. Постановката на Методи Андонов е заклеймена като идеологически вредна, макар че в нея играят любимите звезди на Партията Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев. Сега, близо 40 години по-късно, режисьорът Младен Киселов ни предлага съвсем различен, но също актуален прочит на неостаряващия текст от драматурга Никола Русев. „Това е пиеса за нас, българите. Ние винаги се изправяме отново и отново пред вечния въпрос как да се съхраним истински свободни в този свят, който от хилядолетия ни заобикаля с убийственото си високомерие - сподели за „Класа“ Младен Киселов. - Саможертвата на хан Телериг е лишена от всякакво самолюбие, защото погледът му е винаги обърнат към съдбата на народа, към неговите неволи, злочестия и надежди. Това е образ, който смущава и днес, особено днес, на фона на сегашните ни държавници, министри и депутати. Техните погледи са постоянно и единствено обърнати навътре, към себе си.“ Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев, на които маестрото Методи Андонов за първи път поверява ролите на Онарта и Телериг, също бяха сред публиката на премиерния спектакъл. „Гледам Вальо Танев в моята роля и си мисля какви талантливи деца ражда тая наша земя българска! Господ му е изсипал дарбата в душата, а той, милият, така щедро я раздава! Сълзи ми потекоха, като го слушах във финалния монолог на хана“, развълнувано сподели Калата пред „Класа“. Стоянка Мутафова се скъпи на думи, защото спомените я стискат за гърлото: „Толкова млади бяхме и така се бяхме вживели в ролите си, че след представление се питахме: „Ти ли си, ма, Стояно?, Ти ли си, бе Кала?“ Велик режисьор бе Методи Андонов, лека му пръст! Душата ни извади, докато репетирахме „Старчето и стрелата“, ама направи истински шедьовър.“ Духът на режисьора Методи Андонов се усещаше и в зрителната зала, и на купона след премиерата във фоайетата на театъра, където се събраха на чаша вино театрали от различни поколения. Според писателя хуморист Любомир Пеевски не трябва да се чудим, че мнозина споменават Методи Андонов. „Ехото за неговата постановка е толкова силно, че оставя отпечатък върху настоящето, който трудно може да бъде изтрит. А образите, пресъздадени от Калата и Стояна, са сякаш вградени в сърцето на този театър. Прекрасно е, че в България винаги има по някое Старче с главна буква, което носи стрелата в душата си и я завещава на всяко поколение“, обясни пред „Класа“ Пеевски. И актьорите, участващи в новата версия на „Старчето и стрелата“, възприемат ролите си като шамар срещу съвременните ни политици. „Ние, българите, явно се нуждаем от много крайни мерки като тези при хан Крум и хан Телериг. Не демокрацията, а крайните мерки са лек за нацията ни!“, отсече Валентин Танев, блестящо пресъздал трагичния образ на Телериг. Актрисата Йорданка Стефанова играе Онарта, но тя е още по-категорична: „Така наречените народни представители и цялото правителство трябва да дойдат да видят „Старчето и стрелата“. Може би след представлението все пак в главите им ще светне червената лампичка на съвестта“. Светослав Пеев, участник в първата постановка на „Старчето и стрелата“: Тодор Живков свали пиесата от афиша - Г-н Пеев, през 1968 г. сте изиграли ролята на Безносия от пиесата на Никола Русев. Бихте ли охарактеризирали с по няколко думи двете постановки? - Нашата беше майсторска сатира. Сегашната – възхвала на патриотизма. Ние казвахме завоалирано на бай Тошо, че трябва да си ходи. Младен Киселов казва, че трябва да обичаме България. - Май не ви допада новата постановката? - Харесвам я. Но пиесата на Никола Русев има други послания. Тя не възхвалява, тя критикува. - Какво бихте променили в спектакъла на Киселов, ако имахте тази възможност? - Бих сложил антракт, както е по пиесата. Прекалено дълго е за публиката да стои в салона 2 часа и 15 минути. - Тодор Живков си е казвал често тежката дума за всички спектакли в „Сатирата“, как постъпи със „Старчето и стрелата“? - Не ни събра да ни набива канчето, защото дойде да гледа пиесата, след като вече се бе завъртяла. Просто я свали от афиша след чешките събития през 1969 г. Добре е да припомним този факт и на актьорите, и на политиците.