Божана Апостолова е собственичка на проспериращото пловдивско издателство „Жанет 45“, което разполага със собствена печатница. Тя самата пише поезия и проза. Благодарение на нея през последните години видяха бял свят новите книги на мнозина български автори, както утвърдени имена, така и млади таланти: Георги Господинов, . Силвия Чолева, Надежда Радулова, Петър Чухов и др. Издателката е инициаторка на акцията „Пловдив чете“, която вече втора година преминава при активен обществен интерес. Не се боя да издавам млади автори, казва издателката. - Г-жо Апостолова, защо така упорито продължавате да издавате книги на български автори, от които знаем, че трудно се печели? - Ако младите поколения не се научат да четат качествена литература, ние сме осъдени като народ. Ако младите писатели пък не получат адекватна подкрепа, осъждаме собствената си литература. Затова им помагам, ухажвам ги като гаджета. В историята на България винаги са се намирали хора, които да подкрепят талантливите писатели. Аз обръщам особено внимание на поколението от 90-те, което вече има своите завоевания. Едва ли някой днес се съмнява, че Георги Господинов е един голям писател, който ще остави трайна следа в съвременната ни литература. - По какъв начин рекламирате творчеството на авторите, чиито творби излизат с логото на „Жанет 45“? - В моята поредица „Пловдив чете“. Става дума за срещи с писатели, които се провеждат цяла година на различни места в България. Имаме и разновидност на поредицата „Младият Пловдив чете“. В града на тепетата хората свикнаха, че поне веднъж месечно могат да се срещнат с жив писател. Да си вземат автограф, да си поговорят човешки с него. Организираме такива вечери и под друго лого: „Точка разни“, „Срещи в сряда“. Издателството гостува с подобни инициативи и в други градове. Стараем се през цялата година нашите автори да общуват на живо със своята читателска аудитория в цялата страна. Моето задължение е да осигуря книгите и транспорта. Останалото го вършат самите писатели. - Не намирисват ли тия срещи на мероприятията от социалистическо време? Наистина ли хората отиват там с желание и интерес? - И дума не може да става за социализъм! Срещата с Георги Господинов в Пловдив се превърна в събитие за годината. Над 200 души се събраха в залата, всеки държеше в ръцете си книга. В Созопол пък художествената галерия се оказа тясна за всички, които искаха да се срещнат на живо с него. Той е чаровник, сам си води срещата, не се нуждае от представяне или от актьор, който да чете стиховете. Няма помпозност, няма показност. На литаратурните ни срещи в Пловдив често възникват дебати между автора и читателите. И това е прекрасно. - Мъчно ли е да организирате такива инициативи, гълтат ли много средства и въображение? Катя Калфова, директор на книжната ми борса, разпраща по петдесет-сто бройки от книгите, които ще бъдат представени в съответния град. Тоест авторите отиват при читатели, които вече ги познават. Резултатът е една взаимност, едно доверие между писател и публика, което е предпоставка за бъдещата спойка между тях. По този начин избягваме празнодумието и говорилнята, типична за подобни събития от миналото. - Споменахте, че нарочно се насочвате към младата аудитория читатели? - Специално за нея са класическите заглавия от руската литература. При представянето на Ана Саед-Шах - една великолепна руска поетеса, която дойде в Пловдив, организирахме срещи с нея в училищата. Децата се притесняваха, не знаеха какво да питат. Провокирах едно момиче с въпрос: „Абе защо не споделите как ухажвате тези смотаняци момчетата“. Разказах как сама се занасях с момчетата, когато бях ученичка – подавах им реплика от известно руско стихотворение: „Аз искам да те имам целия“. Това развесели публиката. И разговорът с поетесата потече като по вода. Обиколихме четири пловдивски училища. На последната ни среща се събраха към 500 деца от всички училища, където бяхме ходили с гостенката от Русия. Питам ги: „Сладури, защо сте дошли, та ние нямаме повече преведени стихотворения“. Искаме пак да чуем старите“, казаха те. - Вие самата пишете. Това,помага ли ви в подбора на автори и заглавия? - Пиша от 70-те години. Имах три книги, когато дойде време да издавам български автори. Сама съм се справяла с живота, затова не се боя да продължа по пътя, който съм си избрала. Най-големите предизвикателства са да рискуваш да издаваш малко познати или непознати автори. Но когато някой твой автор се прочуе, удовлетворението е голямо. Както се случи с Георги Господинов. - Възможна ли е у нас профеията писател? - Не! В България се случва нещо много глупаво. Напишеш някаква книга и казваш: „Аз съм поет, аз съм писател“. Това е титла, която можеш да си прикачиш чак след десетата успешна книга. Много се смея, когато гледам анонсите по телевизията, че някоя си авторка издала осем книги за три години. Това не е издаване, защото тя си ги плаща сама. - Ще пробие ли съвременният български писател в чужбина според вас? - Надявам се. Продължавам постоянно да търся нови автори. На ден в издателството получавам по 10-12 ръкописа. Ползвам услугите на литературни консултанти и ме радва, че се появяват нови таланти. Такъв е случаят с Димитър Ганев, чийто ръкопис „Кръв по острието“ е одобрен. Той е само на 15 години, но е написал чудесно фентъзи. Разговора води Васил ЗАГОРОВ