Мирослава Кортенска Една от емблематичните институции на френската култура и театър – „Комеди Франсез“, гостува в София за трети път (след гастрола си през 1940, 1966 и 1975 г.) в своята почти три вековна история. Театърът, наричан домът на Молиер, именно от България започва своето европейско турне в 10 столици на новоприетите страни членки във връзка с френското председателство и културния салон, който е един от акцентите му. С това Франция подчертава, че най-важните мостове в Стара Европа са изградени от културата, а в съвременния съюз - от междукултурния диалог. Не случайно 2008 г. е посветена именно на този диалог и не случайно той е свързан с Франция. Диалогът между културите, отвореността за взаимопроникване между тях и съвременните им създатели можем да видим и на афиша на доскорошния бастион на френската традиция – „Комеди Франсез“, може би, защото отдавна тази институция не е музей, а жива сцена. В трупата й участват актьори от полски, арменски произход, а поканените режисьори са с още по-широк спектър от националности. Сред тях и българският режисьор Галин Стоев, който е автор на спектакъла „Празникът” от Спиро Шимоне, първата миниатюра, с която започна гастролът на легендарната трупа на сцената на Народния ни театър. Със своята монотонност представлението очертава една следваща крачка след отчуждението, една отчайваща пустота и механичност на съществуването – вяло, еднообразно... Един повей на Бекет по отношение на човешкото битие, но затворено в ежедневното, в един 30-годишен брак и неговото отчайващо безсмислие. Интимният свят на едно семейство като пустиня - равна, скучна... Героите, затворени в своите поведенчески щампи, затворени в стъклените кутии на своя бит (изключително изчистената сценична среда, създадена от Саския Лувард и Катрин Бетен)... Една тънко поставена и докрай издържана картина на личната мизерия в интимния свят на съвременния човек, минималистично и убедително. Но и една реална мизерия на едно съвременно семейство в Европа на 21-вия век. Голямо е умението на Галин Стоев да превърне една италианска история, написана от сицилиански актьор в толкова отчайващо не емоционално и еднообразно зрелище от баналности, в едно унищожение на мита на 20-и век - Човек - това звучи гордо!, изказан именно в „На дъното” на Горки. Потискаща е липсата на съпротивителни сили и контрапункт, на надежда, на възможности за друг живот... Съмишленици в това театрално решение на спектакъла на Галин Стоев са актьорите Катрин Ижел (Майката), Жерар Жирудон (Бащата) и Серж Багдасарян (Синът). Съчетаването в един спектакъл на „Празникът” с „малката комедия” на Молиер „Претенциозните глупачки” разкрива неговия замисъл на безжалостно разкриване на човешките гримаси. Това е истинската традиция на „Комеди Франсез“, наследена от Молиер – не просто да разсмива или да развлича, а да разобличава и демаскира. И то с крайно противоположни театрални средства, както е в случая. Спектакълът на британския режисьор Дан Джемет е външно ефектен, животът е като театър, на сцена, с преобличания. Но и с една демонична маска, зад която се крие познатият ни комплекс от „Криворазбраната цивилизация”, подражанието на модите, на представите за общуване, за любов и всичко останало. Явно постоянен и задълбочаващ се недъг на човека и в 21-ви век – с щампите от рекламите, клиповете и прочие. Проблемът за човешката провинция във века на глобалното село. Ярко защитен прочит от актьорите Катрин Феран, Катрин Ижел, Мишел Фавори и Серж Багдасарян. Както и легендарният Анджей Северин, изпълнител на ролята на Дон Жуан, в последната постановка на едноименната философска комедия на Молиер на сцената на „Комеди Франсез“, която с удоволствие гледах в Париж (2004 г.). Но сега „Комеди Франсез“ е в София и това вече е нещо наистина европейско.