Елиана МИТОВА Васил ЗАГОРОВ Театралните храмове по столичната ул. „Раковски“ греят от вчера напълно обновени, видя екип на „Класа“. Сам министър Стефан Данаилов се разходи в понеделник сутринта покрай прясно боядисаните фасади, срещна се с театралните директори и не пропусна да се похвали пред журналистите със свършената работа. „В стаята ми имаше девет врати с десет различни брави (една от вратите е с двойна брава. И бравите, и вратите вече са еднакви и са чисто нови”, каза директорът на Сатиричния театър Павел Васев. Над 900 хил. лева е глътнал ремонтът на „Сатирата“, свързан с 50-годишния юбилей на трупата. Издъхналите инсталации – електрическа, водна и отоплителна, са изцяло подновени. Жест към театъра направи „Топлофикация” като плати новата абонатна станция. И актьори, и публика ще ползват луксозни тоалетни, достъпни и за инвалиди. Актьорите най-много се радват на екстрите зад кулисите – новия въртящ се кръг и дюшемето от бял бор, което покрива сцената. Дограмата – метална и дървена, ще е сериозна пречка за зимните ветрове, които години наред охлаждаха гримьорните и при затворени прозорци. Фасадата на „Сатирата“ грее в червено, надписът – не особено четлив, в зелено. Необяснимо защо не е изписано името на патрона Алеко Константинов. Над 1600 метра алуминий, 6800 светлинни модула, 20 400 светодиода и около 900 часа човешки труд струва модернизацията на театър „Българска армия”. Суров алуминий и полиран бетон, съчетани с ново външно осветление, включително и на тротоарните площи, придава модерен вид на сградата, строена през 1936 г. Архитектите са заложили на елементи от съвременен градски тип. Странни асоциации с нощен клуб или бар буди обаче надписът „Театър Българска армия”, който блести в лилаво, а при силно слънце почти не може да се чете. Но на снощната церемония по освещаването на новата светеща фасада буквите изпъкваха като гравирани върху сградата. И в „Сълза и смях” актьорите се радват на напълно обновена сцена, напомни вчера директорът на театъра Венцеслав Кисьов. Ремонтите тук са глътнали над 300 хиляди лева. Осветление и озвучаване като в най-модерните европейски храмове на Мелпомена ще радва зрителите в този театър през новия сезон. Новите кресла са по-удобни от старите, които пък не са изхвърлени на боклука - „Сълза и смях” е подарил стария интериор на читалищата във Враца и Елин Пелин и на камерния театър в Ловеч. Ремонтът в операта засега прилича по-скоро на погром, отколкото на обновяване. Залата е изтърбушена. Ни помен няма от старите столове, които и детската публика не успя да разклати за изминалите 50 години. Казват, че новите столове ще са още по-здрави и по-удобни. Старата достолепна ламперия, без която задължителната акустика отива на кино, е подложена на козметично разкрасяване – художник нанася бронз върху изпъкналите орнаменти. Идеята е софийската опера да заприлича на Миланската Скала, твърдят отговорниците за ремонта. Така предварително парират съмненията, че строгата и внушаваща респект зала може да придобие провинциалното лустро на кича. Няма я вече масивната врата от дъбово дърво на Операта. Сменена е със стъклени врати от ПВЦ дограма, боядисана с дразнещо червено. Пред това изделие едва ли на някого ще му хрумне за прилики с Миланската скала, чиято врата стои непокътната от 200 години насам. „Видях, че по всички театри вървят ремонти и това ме изпълва с оптимизъм. Смисълът на изкуството е да захранва с достойнство своите граждани. А един добре обзаведен театър внушава достойнство. Така че нека мислим за театъра с положително чувство и нека вярваме, че той ще намери своя облик, адекватен на времето, в което живеем”, каза вчера пред журналисти режисьорът Младен Киселов. С неговата постановка на „Старчето и стрелата” снощи бе открит сезонът в „Сатирата“.