Театралната есен в София дойде с лъснати фасади
Театралните храмове по столичната ул. „Раковски“ греят от вчера напълно обновени, видя екип на „Класа“. Сам министър Стефан Данаилов се разходи в понеделник сутринта покрай прясно боядисаните фасади, срещна се с театралните директори и не пропусна да се похвали пред журналистите със свършената работа.
Елиана МИТОВА
Васил ЗАГОРОВ
Театралните храмове по столичната ул. „Раковски“ греят от вчера напълно обновени, видя екип на „Класа“. Сам министър Стефан Данаилов се разходи в понеделник сутринта покрай прясно боядисаните фасади, срещна се с театралните директори и не пропусна да се похвали пред журналистите със свършената работа.
„В стаята ми имаше девет врати с десет различни брави (една от вратите е с двойна брава. И бравите, и вратите вече са еднакви и са чисто нови”, каза директорът на Сатиричния театър Павел Васев.
Над 900 хил. лева е глътнал ремонтът на „Сатирата“, свързан с 50-годишния юбилей на трупата. Издъхналите инсталации – електрическа, водна и отоплителна, са изцяло подновени. Жест към театъра направи „Топлофикация” като плати новата абонатна станция. И актьори, и публика ще ползват луксозни тоалетни, достъпни и за инвалиди. Актьорите най-много се радват на екстрите зад кулисите – новия въртящ се кръг и дюшемето от бял бор, което покрива сцената. Дограмата – метална и дървена, ще е сериозна пречка за зимните ветрове, които години наред охлаждаха гримьорните и при затворени прозорци.
Фасадата на „Сатирата“ грее в червено, надписът – не особено четлив, в зелено. Необяснимо защо не е изписано името на патрона Алеко Константинов.
Над 1600 метра алуминий, 6800 светлинни модула, 20 400 светодиода и около 900 часа човешки труд струва модернизацията на театър „Българска армия”. Суров алуминий и полиран бетон, съчетани с ново външно осветление, включително и на тротоарните площи, придава модерен вид на сградата, строена през 1936 г. Архитектите са заложили на елементи от съвременен градски тип. Странни асоциации с нощен клуб или бар буди обаче надписът „Театър Българска армия”, който блести в лилаво, а при силно слънце почти не може да се чете. Но на снощната церемония по освещаването на новата светеща фасада буквите изпъкваха като гравирани върху сградата.
И в „Сълза и смях” актьорите се радват на напълно обновена сцена, напомни вчера директорът на театъра Венцеслав Кисьов. Ремонтите тук са глътнали над 300 хиляди лева. Осветление и озвучаване като в най-модерните европейски храмове на Мелпомена ще радва зрителите в този театър през новия сезон. Новите кресла са по-удобни от старите, които пък не са изхвърлени на боклука - „Сълза и смях” е подарил стария интериор на читалищата във Враца и Елин Пелин и на камерния театър в Ловеч.
Ремонтът в операта засега прилича по-скоро на погром, отколкото на обновяване. Залата е изтърбушена. Ни помен няма от старите столове, които и детската публика не успя да разклати за изминалите 50 години. Казват, че новите столове ще са още по-здрави и по-удобни. Старата достолепна ламперия, без която задължителната акустика отива на кино, е подложена на козметично разкрасяване – художник нанася бронз върху изпъкналите орнаменти. Идеята е софийската опера да заприлича на Миланската Скала, твърдят отговорниците за ремонта. Така предварително парират съмненията, че строгата и внушаваща респект зала може да придобие провинциалното лустро на кича.
Няма я вече масивната врата от дъбово дърво на Операта. Сменена е със стъклени врати от ПВЦ дограма, боядисана с дразнещо червено. Пред това изделие едва ли на някого ще му хрумне за прилики с Миланската скала, чиято врата стои непокътната от 200 години насам.
„Видях, че по всички театри вървят ремонти и това ме изпълва с оптимизъм. Смисълът на изкуството е да захранва с достойнство своите граждани. А един добре обзаведен театър внушава достойнство. Така че нека мислим за театъра с положително чувство и нека вярваме, че той ще намери своя облик, адекватен на времето, в което живеем”, каза вчера пред журналисти режисьорът Младен Киселов. С неговата постановка на „Старчето и стрелата” снощи бе открит сезонът в „Сатирата“.