Елиана МИТОВА “Затегнете коланите. Пътуването трае час и 45 минути. Ако някой иска да слезе, да повика стюардесата”. Търбухът на ТИР-а потъва в мрак. Моторът изръмжава. 50 зрители, окупирали столовете в огромния камион, преустроен в театрална зала, се потапят в зрелището, озаглавено “Карго-София - Париж”. Предстои им пътуване в индустриалната зона на града. Пред очите им се спускат подвижни екрани с кадри от София. Сменят ги пейзажи от халета, крайградски полета, бензиностанции, мостове, аутобани, наблюдавани през прозорците на ТИР-а. От време на време се осъществява аудиовизуална връзка с кабината, където двамата шофьори разказват на български случки от всекидневието, преведени симултанно на френски. Сценографията напомня Чаплиновите “Модерни времена”, само зъбните колелета са сменени с въртящите се четки на автомивките. Целта е зрителите да усетят българската столица във времето на посткомунизма – потънала в мръсотия и озарена от рекламите на „Макдоналдс“ и „Кока-кола“. Спектакълът “Карго София” се върти втора година из европейските столици и големите индустриални градове на Стария континент. Става дума за проект на експерименталната група Римини Протокол, основана от трима авангардни режисьори - швейцарците Щефан Кеги, Хелгард Хауг и Даниел Ветцел. През последните години те пресъздадоха в театрална форма сюжети от делника, на пръв поглед сиви и неатрактивни – например фалита на „Сабена“ , в който участваха като актьори уволнени служители от авиокомпанията. Проектът “Карго София”, замислен и осъществен от Кеги, е най-скъпият им спектакъл, чиято премиера бе през 2006-а в Берлин. Успехът е неочакван и за самия режисьор – канят го в Цюрих, Базел, Загреб, Любляна, Страсбург, Мадрид. Последната му спирка е Париж, където го спонсорира швейцарският културен център. “Карго София” навъртява над 200 хиляди километра. ТИР-ът на Кеги стига дори и до юбилейния 60-и театрален фестивал в Авиньон , където критиката го обяви за хит номер 1 в програмата. Камионът „Волво“, преустроен на театър, се завъртя и по софийските улици през октомври 2006 г. Благодарение на продуцента „Гьоте институт“, Щефан Кеги успя да покаже оригиналното си творение и в родината на неговите герои, двама здравеняци - шофьори на ТИР: 54 -годишния Венцислав Борисов – Венто, и десет години по- младия Светослав Мичев - Славчо. По-късно колегата им Недялко Недялков смени Славчо, решил да си остане известно време у дома при булката и дъщерята. Тираджиите разхождат зрителите на „Карго София“ с волвото, говорят им на немски и английски и осветяват пред тях мръсните социални кътчета на Европа. Разказват колко чакат по границите, каква храна си носят /баница, кебапчета, консерви кьоополу/, къде кафето е най-добро /в Италия/, каква е заплатата на българските тиражии, колко струва брой на “Плейбой” в Иран и какъв подкуп вземат митничарите по различните граници. В театралното действие на шофьорите помага фолклорна певица. Тя извисява глас в ТИР-а, а в същото време публиката я вижда на самотен остров насред пътното движение да пее под прозрачен чадър. Зрелището е толкова ефектно, че на моменти зрителят се заблуждава, че сънува или че има привидения. Шофьорът актьор Венцеслав Борисов – Венто: Ухажват ни и ни искат автографи - Венто, не ви ли беше страх да се впуснете в такова приключение – хем водачи, хем артисти, и то на чужд език? - Като ученик не съм зубрил толкова много, както за “Карго София”. Изядох сценария с кориците. С немския се оправям, защото още от Бай­Тошово време пътувам из Западна Европа. А и жената ми помага, тя е преподавателка по чужди езици. Но едно е да си говориш на немски по магазините, друго – да разказваш на хора, затворени в камион, които само тебе слушат. - Очаквахте ли толкова голям успех като актьори? - Не съм и помислял, че това може да се случи! Ръкопляскат ни като на професионални артисти. Слизат от ТИР-а, скупчват се около шофьорската кабина, автографи искат! Хората обичат да пътуват. Но никой досега не им е показвал задната страна на пътешествията – митницата, където се обмитяват товарите, работата на товарачите, техническия преглед на возилата. - Кои са най-трудните за шофиране градове из Европа? - Истанбул и Атина. Там трябва да си отваряш очите на четири. - А как я карате с личната хигиена? - Най-обичам да спирам по бензиностанциите „Тотал“ във Франция. Зареждаш 100 литра гориво и ти дават безплатен талон за баня. А баните – разкош! Подобна аванта в Германия няма. - Всеизвестно е, че шефовете на транспортните компании ви гонят да минавате повече километри дневно. С какво се ободрявате? - Редбул и нескафе. - Има ли много катастрофи по европейските пътища? - Прекалено много! Да се чудиш и маеш – право шосе, а ТИР-ът се обърнал. Все по-често се натъкваме на такива гледки из Европа. Водачите от умора заспиват зад волана. - Обаждате ли се често на съпругите си по телефона, докато сте на път с вашия колега? - Преди години беше трудно – заминеш на курс и ни вест ни кост от тебе 20 дни. Сега е друго – с джи ес ема всеки момент можеш да звъннеш у дома. А щом наближа София, задължително звъня – значи, ако има гости жената, да си ходят, защото съпругът се прибира!(Смее се. - Няма как да не попитам: Да сте имали вземане даване с проститутки по пътищата? - Абе, не е за раправяне! Едни колеги пазарили проститутка в Барселона. Платили си честно и почтено предварително. Ама като се качило момичето в камиона, оказало се, че е травестит! И докато се обясняват кое как ще го правят, травеститът свил 300 евро и духнал! Е, случват се и такива работи, човешко е.