Райко Байчев Да оставиш знак. Знак на протест. Знак на присмех. Знак на артистичност. Знак на простотия. Няма значение – графитите са просто опит за изразяване. Да заявиш, че съществуваш и да го напомняш на хората всеки път, когато отиват да хвърлят боклука, когато бързат през подлезите за работа, когато се разхождат из града в събота следобед. Трудно може да намерите хората, които рисуват със спрей по стените. Те са като тези, които измислят вицовете – всички ги четем, но не знаем кой ги измисля. Графитът е анонимна медия. И последната крепост на свободата на словото. История и техники Графитите се появяват в Ню Йорк през 60-те като начин за маркиране на територия и част от хип-хоп културата. Първоначално се изписвали с маркери, а после със спрей. Спреят позволява различни техники и графитите прерастват от обикновени надписи в композиции от преплетени линии и картини с определено послание. Има различни стилове като wild style, bubble up, daim style, throw up old school , но независимо от стила това, от което имаш нужда, за да рисуваш по стените, е винаги едно и също: няколко флакона с различни цветове и по-тънки или по-дебели приставки заедно с маска, за да не опръскаш лицето си. Въпреки че рисуването с графити е нещо твърде лично, творците почти винаги са част от банди (crews). Много от графитите представляват самите имена на бандите, написани с множество завъртулки и шрифт, който е неразпознаваем дори за Microsoft Word. Но именно това е целта на графитите – да бъдат ъндърграунд изкуство, което да се противопостави на традиционните начини на комуникация. Затова и почти винаги се рисуват нощем. Рисуването през нощта графитаджиите наричат бомбене. Когато искат да изрисуват влак, действието се нарича trainbombing. Trainbombing е изключително популярен заради естетиката да си направиш пътуващи графити. То е същото като облепените с реклами автобуси - пропагандираш идеите си, само че с некомерсиална цел. А какви са идеите? Най-често Политически протест Едно от най-популярните приложения на графитите е политическият протест. Става въпрос за нещо обратно на политическия анализ – кратко, ясно, рязко, като емоцията обикновено гравитира около думата Fuck. Примерно познатото Fuck Nato или пък Fuck the police. Разбира се, има и по-интелигентни форми – студентите бунтари в Париж от 1968 г. драскат стените с „Алкохолът убива, взимайте LSD“ или „Пролетарии от всички страни, забавлявайте се!“, или пък „Бъдете реалисти, искайте невъзможното!“. Истински шедьовър на политическия протест обаче са графитите в Сърбия след американските бомбардировки като например „Колумбе, Колумбе, йебем ти любопитство!“ На софийските стени пък често може да видите „Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят!" Освен просто с надпис графитите изразяват политическия си протест и чрез рисунки – примерно танк, потънал в цветя, а в оръдието му е кацнал бял гълъб. Фестивалите Един от най-популярните фестивали, които се случват у нас, е Мeeting of Styles – тази година той се проведе на 23 и 25 май в Царево. Тогава 35 артисти от България, Франция, Германия, Испания, Румъния, Англия и Гърция изрисуваха двете стени на крайбрежната улица. Друг фестивал, който се провежда вече от няколко години в България, е Sprite Graphiti Fest. Става въпрос за ония графити, които са оградили паметника до НДК сякаш за да му напомнят, че е време най-сетне да падне. Изкуството на графитите е обратното на социзкуството – то е непатетично, недекларативно. Най-голямото състезание с графити в света пък се провежда в Германия – (Splash Festival), като за последните две години победител е отборът на Нова Зеландия. Митичният Banksi Банкси е най-големият майстор на графитите в света, като това е единственото сигурно нещо за него. Подозира се, че е роден в Бристол и се казва Робърт Банкс, но съществува и хипотеза, че Банкси е колективно име на няколко творци. Жената, която медиите считат за негова майка, твърди, че всъщност няма син. Банкси е просто един от най-неуловимите хора на света, нещо като герой от комикс, който се появява за малко, после изчезва, оставяйки зад себе си не кръв, а рисунки със спрей по стените. Банкси успява да прикрива самоличността си повече от 8 години напук на полицията, феновете и медиите. Има лична говорителка, която обикновено е страшно пестелива в изявите си. Стени, изрисувани от Банкси, се продават за над 200 000 лири. Творбата му "Космическото момиче и птицата" например, която е изрисувана със спрей върху стомана, се изтъргува за 288 000 лири. Сред феновете му са и Анджелина Джоли и Брад Пит, които на един търг за произведения на съвременно изкуство в Лондон изхарчват близо 2 млн. долара за творби на британския уличен артист. Едно семейство в Бристол пък дори обявява за продан къщата, в която живее, със увеличена цена заради рисунка на Банкси върху една от външните стени. Забраните Големият проблем с графитите е фактът, че за ателие обикновено ти служат стените на хората. А линията между изкуство и хулиганство е по-тънка и от линията между любовта и омразата. Графитите са изкуство – до момента, в който не цъфнат на собствената ти стена. Факт е, че дори майсторските графити на Банкси често се чистят от общината в Лондон. В Италия пък изчислиха, че всяка година заради издрасканите с графити стени на сградите държавната хазна олеква с около 5 милиона евро, които отиват за почистване. Затова и тази година италианското правителство одобри проект, който предвижда за графитаджиите до 2 години затвор и глоба до 5000 евро. Но няма как да бъде иначе – графитите няма да са същите, ако не нарушават правилата. Самото нарушаване на порядките е част от посланието. А и никой не пита дали примерно искаме да гледаме билбордове, рекламни автобуси и платна. Градската култура остава микс между рекламата и посланията на спрея. Въпрос на стил и пропаганда.