Актрисата Силвия Лулчева преди броени дни се нагърби с необичайна роля – посланик на добра воля на SOS детски селища. Нейни партньори в ангажимента са други двама SOS посланици – футболистът Красимир Балъков и лекоатлетката Ивет Лалова. Актрисата не крие, че най-обичаната й роля е тази на майка в живота. „Това е и попрището, на което се чувствам по-несигурна, не защото претърпявам някакви корабокрушения във взаимоотношенията си с детето, а защото самата аз раста с дъщеря си, откривам света с нея и виждам колко той е прост и идеален в несъвършенството си” – твърди Силвия Лулчева. - Силвия, с какво чувство приемате ролята на посланик на SOS детски селища? - Признавам, въодушевена съм от идеята, че мога да помогна на детските селища в Трявна, в Дрен и в София. Станах посланик на добра воля, защото се убедих, че има смисъл да помагам. С очите си видях усмихнати, възпитани, спокойни, здрави деца. За първи път срещнах и директор, който така искрено се ангажира с проблемите на децата. Радвам се да работя за кауза, която не се е опошлила през всичките тези години и дава резултати. Сред децата, излезли от тези селища, има вече студенти, успяващи младежи. - Как точно ще помагате? - Ще правим тв клипове под надслов „Приказка безкрай“. И за да продължава тя, са нужни семейни спонсори. Идеята е да насочим усилията си към най-обикновените хора, които имат желание да помогнат, макар и с малки суми. Освен това със съдействието на директора на Младежкия театър Владимир Люцканов сме осигурили безплатни билети за спектакли за всички деца от тези селища. - А защо избрахте SOS селищата, вместо да отидете в някой социален дом, където децата имат толкова много нужди? - Много хора ми задават този въпрос. Да, вярно е, че в социалните домове у нас има много страдащи деца. Аз мисля, че тия домове в България трябва да се закриват постепенно, а на техните възпитаници да се даде по-добър шанс за живот – или SOS селища, или осиновяване. Защото нормалното за едно дете е да расте в семейство. - Вярно ли е, че поставяте дъщеря си Елица на по-важно място в живота си от театъра? - За мен тя е на първо място, най-големият приоритет в живота ми! Понякога се отказвам от много сериозни професионални предложения, за да прекарам повече време с Елица. Никога не съм съжалявала за пропусната роля или изява. Защото съм сигурна, че щом сърцето ми е решило, така е било най-добре за всички. - Задружно семейство ли сте? - Да, харесва ми, че тримата имаме нужда един от друг и можем да изкараме чудесно на почивка и сами, без да скучаем и за минута. Домът ни се е превърнал в единственото място, където се чувствам защитена и спокойна. - Какви планове кроите за дъщеря си? - Що се отнася до бъдещето на Елица, аз ще приветствам всеки нейн избор, стига да бъде безкористен и с чисто сърце. Не крия, че ще ми бъде мъчително, ако дъщеря ми живее далече, извън България, но пък смятам, че родителите не създават деца, за да им правят компания на старини. - Лесно ли е на една жена в живота, когато природата й е изсипала с пълни шепи и красота, и интелект, и дарба? Прекарах голяма част от живота си, като се съпротивлявах да бъда просто красива и да ползвам женските си дадености. Дълго време ходех с широки дрехи, от които не ставаше ясно какво се крие под тях. Изпитвах нежелание да бъда харесвана като жена. С течение на времето се убедих, че няма нищо страшно хората да те възприемат и по външния ти вид, защото той е огледало на онова, което се случва вътре в „Кутията на Пандора”. Така че спокойно мога да посъветвам жените да се грижат повече за външния си вид. Дублирането на гласа на Кари Братшоу от сериала „Сексът и градът” помогна ли ви в кариерата? - Този дублаж ми донесе такава популярност, на каквато дори може би американската ми колежка не се радва и в САЩ. Слава Богу, че този филм отвори много теми у нас, превърна се в публична трибуна, в дискусия между мъже и жени. Разбрах, че мачовците тайно го гледат. - Участвате и в спектакъла „Красиви тела” , в театър „Сълза и смях” , който е театралната версия на „Сексът и градът”. С какво впечатление излизате от сцената? - Невероятно изживяване е да усетиш реакцията на зрителите, да видиш пред себе си възторжената и откровена реакция на мъжете в салона. Те се интересуват какво се случва в една женска аудитория, когато няма женско присъствие. - Изненада ли ви фактът, че мъжете се вълнуват от един феминистки сценарий? - Според мен ценното в замисъла на филма е, че в основата си той не проповядва феминизъм и не издига в култ лозунга: „Ние, жените, си можем без мъже”. Напротив, всичките шест момичета прекарват живота си в търсене на другата половинка. - По какво си приличате с главната героиня Кари Братшоу? - Като нея обичам да изповядвам мислите си върху бял лист, както тя го прави на монитора. И аз, и Кари харесваме улегнали мъже. Такъв в живота е и моят партньор и баща на детето ми Васил Бинев. В нашето съжителство всеки смята себе си за катализатор в развитието на отношенията ни. Вероятно Васил хареса у мен нетрадиционното ми държание. Години след първите ни срещи той ми разкри, че най-много го впечатлила моята бъбривост. - Главозамая ли ви наградата “Аскеер” за женска роля в спектакъла „Милост за мама“? - Не! Смятам, че имах уникалния шанс да попадна на добър режисьор като професор Илия Добрев. И на отличен драматургичен материал. Щеше да е предателство, ако не се справя добре. Писах едно писмо на режисьора си, в което му казах, че не съм сигурна дали ще изляза с генералски нашивки от битката, но му обещавам, че ще бъда най-верният моряк на борда на това театрално приключение, наречено „Милост за мама”. - Мечтателка ли сте? - Да, голяма... непрекъснато си мечтая за нещо. Но това не ме отдалечава от реалния живот, а напротив. Знам, че имам много неща в себе си, които трябва да доусъвършенствам, много срещи, които трябва да ми се случат - театрални, киносрещи, с интересни режисьори. Мечтая си държавата да стане завидно място, в което да отглеждаме децата си. Бих изиграла всяка роля с огромно желание, стига да има добра режисьорска провокация. За мен от много голямо значение са актьорският състав и режисьорът. Ако един режисьор ме провокира да му се доверя, мога да изиграя всичко. С режисьор, който се разболява от творческа лудост, веднага бих тръгнала, колкото и тежка да е ролята. Аз съм един верен Санчо Панса, ако до мен има истински Дон Кихот... Интервюто взе Доротея Иванова