Учебният театър при НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" откри сезона снощи с "Едмонд" от Дейвид Мамет - превод, сценичен вариант и постановка на проф. Пламен Марков. Абсолвентите от неговия клас се представиха блестящо. Сценографията и костюмите са на Мира Каланова, музиката - на Асен Аврамов. По думите на режисьора "Едмонд", написана през 1982 г., е брутална сюрреалистична алегория на американското общество, където човешките отношения са повърхностни и всичко е подчинено на егоизма и меркантилните интереси; история за поемането на отговорности и за това как човек се учи да бъде свободен; пиеса за чувствителния човек и неговото място в света - изключително актуална тема, тъй като в днешното време чувствителните хора са на изчезване. Представените в различните картини приключения на обикновения човек са свободно пътуване отвъд привидностите на градския пейзаж, в дебрите на личните страхове и комплекси на всеки от нас, отбелязват от екипа. Провокативно гадателско предсказание тласка Едмонд да навлезе в дяволския и свиреп подземен свят на Ню Йорк, да загърби предишния си живот и да поеме по трънливия път на себепознанието и спасението. Той прави решителна крачка в живота си - напуска своя дом заради хипотетичния рай, който го очаква по широкия свят. Сметките му обаче излизат криви и Едмонд попада в редица сложни ситуации. В екшъна има дори убийство, което го отвежда в затвора, при гадателка, в публичен дом, при уличен комарджия, наркодилър /всичко, което предлага улицата/ и накрая - при малоумен затворник. "Както е казал Станиславски, целта на театъра е да покаже живота на душата. А дали това ще стане, зависи от връзките между хората и поведението им в обществото. Понякога може да се напише пиеса, която просто да осведомява хората. "Едмонд" е пример за това. Тя също е подходящ пример за влиянието на Бертолд Брехт върху моето творчество. Бях направо заслепен от него и не разбирам всички тези безсмислици, които са написани за неговите пиеси," казва Дейвид Мамет. Авторът е роден през 1947 г. в Чикаго в семейство на руски евреи. През 1978 г. дебютира на Бродуей на сцената на Public theatre с новата си пиеса "Водният двигател", която сам поставя. През 1984 г. истински бум предизвиква пиесата му "Гленгари Глен Рос", която му донася одобрението на критиката и публиката, както и наградите "Пулицър" и "Тони". Филмовият му сценарий "Да разлаем кучетата" има номинации за "Оскар" и "Златен глобус".