„Вечерни заглавия” на „Кий” започна точно в 18:30. Елайза Блейк съобщи заключението от аутопсията още в началото. - Констанс Йънг е починала от спиране на сърдечната дейност. Няма следи от борба, които обикновено се наблюдават при жертви на удавяне. Нито стомахът й, нито белите дробове са били пълни с вода. – Тя си пое дълбоко дъх, преди да продължи: - Електрическата инсталация на басейна е дала на късо. Затова властите са се спрели на възможността Констанс Йънг да е починала вследствие на токов удар, при който сърцето й е спряло. Резултатът от аутопсията отговаря на някои въпроси – продължи тя, - но има много други, останали без отговор. Най-важният сред тях е дали Констанс Йънг е била убита умишлено, или става въпрос за нещастен случай? Елайза насочи поглед към друга камера. - Вече ви съобщихме, че миналия петък на вилата на Констанс Йънг е намерено мъртво куче. Трупът на животното бе открит и макар все още да нямаме резултатите от аутопсията, „Кий нюз” научи, че преди няколко седмици стопанинът е предал дога в приют за животни. Господин Греъм Уелис, който вече живее в Калифорния, разговаря с репортер на „Кий нюз”. На екрана се появи представителен възрастен мъж. - Марко беше най-прекрасното животно, което може да си пожелае човек – обясни той. – Обикнах го от мига, в който го взех. Много държах на него. Затова му имплантирах микрочип, така че, ако избяга или се загуби и някой го намери, да ми го върне. Можех да направя и татуировка, както постъпват много стопани на кучета, но прецених, че от чипа ще го боли по-малко. Елайза отново се появи на екрана. - Днес бяхме в приюта за животни, приел дога, след като Греъм Уелис напуснал Ню Йорк, за да се премести при дъщеря си на Западното крайбрежие. Открихме, че догът е бил осиновен миналата седмица, в деня преди да бъде открит мъртъв на вилата на Констанс Йънг. В приюта неочаквано открихме, че служителят, уредил прехвърлянето на кучето на новия собственик, е бил убит. Включиха кадри от приюта. В долния край на екрана се появи надпис „Кий нюз - ексклузивно”. - Тялото на трийсет и седем годишния Вини Шейс било открито, когато негова колежка отключила приюта тази сутрин. Предполага се, че му е бил инжектиран натриев пентобарбитал – продукт, използван често за евтаназия на животни. Малки количества бяха открити в склада на приюта. Режисьорът отново превключи на Елайза. - И така, в петък е било открито мъртво животно, а на следващия ден – трупът на Констанс Йънг. Дали става въпрос за съвпадение? Много вероятно. Не бива да пренебрегваме факта, че последният човек, който е видял кучето живо, сега е убит. Подобно съвпадение подвига въпроса дали събитията са свързани. Проследихме името и адреса, дадени от човека, осиновил дога от приюта. Tакъв адрес не съществува. „Кий нюз” ще продължи да разследва и ще ви съобщаваме за всяко ново развитие по случая. *** Докато гледаше и слушаше Елайза Блейк, Урсула знаеше какво трябва да направи. Трябваше да отиде в полицията и да им каже какво е видяла, но така и не можеше да си наложи да го направи. Там щяха да кажат, че ще я защитават, но всъщност нямаше да го направят. Винаги обещаваха на свидетелите да се погрижат за безопасността им, но истината бе, че свидетелите никога нямаха сигурност. Ако убиецът искаше да я намери, щеше да го направи. Тя огледа скромния си хол и се запита дали Констанс й е оставила нещо в завещанието си. Малката й къща не представляваше нищо по стандартите на богатите, които живееха наоколо, но тя обичаше уютния си дом. Работеше упорито, плащаше си сметките, ходеше на църква и учеше богатите дами да плетат и да бродират. Повечето хора биха казали, че животът й е скучен, но тя го харесваше. Урсула искаше този живот да продължи. След като бе убил Констанс, убиецът нямаше да се поколебае да посегне и на нейния живот. Ако обаче разбереше, че Урсула е видяла какво става край басейна онази вечер и решеше да я убие, тя бе намислила да остави нещо, което да ги насочи към самоличността на злодея. Зае се с бродерията в скута си. Стисна канавата, но ръцете й трепереха. Наложи си да се съсредоточи, посегна към черен вълнен конец и започна да го провира през дупките, докато най-сетне довърши втората строфа на стихотворението, посветено на Констанс. Това бе ключ към самоличността на убиеца. *** Микрочип в дога. Кой да предположи. Дотам стигнахме, че технологията е протегнала безкрайно дългите си пипала навсякъде. Вече не съществуваше понятието усамотение. Бяха монтирани камери, които следяха дали пресичаш на червено, подслушваха те дори когато водиш поверителни разговори. Всеки адрес, който посетиш през интернет, можеше да бъде проследен. Дори да искаш, не можеш да предвидиш откъде ще те пипнат. Как да се сетиш, че на кучето е имплантиран микрочип? Тази неочаквана спънка можеше да провали всичко. Добре че все още можеше да се разчита на старовремските лъжи и измами! Измисленото име, измисленият адрес и добрата дегизировка спасиха положението. Не само те, ами и инстинктът да се оправи с Вини. Оказа се, че тъпият добряк нямаше никаква представа какво става, но един господ знае какво можеше да си припомни, когато полицията потропаше на вратата му и започнеше да го разпитва за осиновителя на дога. Мисълта, че „Кий нюз” са напипали нишката, бе още по-притеснителна, отколкото разследването на полицията. Дали нямаше още нещо пропуснато? Еднорогът от слонова кост беше пъхнат в джоба на палтото в дрешника в антрето. Чудесно скривалище. Може би силата на еднорога не бе в това кой го притежава, а се проявяваше при онзи, който имаше най-голяма нужда от него. Дали не беше време да го прехвърли в следващия джоб?