Новият български игрален филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на режисьора Стефан Командарев тръгна по екраните. Автор на музиката е Стефан Вълдобрев, който играе и ролята на Стоян в лентата. Стефан Вълдобрев е роден на 20 май 1970 г. в Стара Загора. Завършва Английската гимназия и по-късно НАТИФЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Авторът на хита „О-о-обичам те, мила” (1994 г.) има зад гърба си вече над 35 роли на театрална сцена, участва в шест игрални филма, композирал е оригинална музика за 65 театрални спектакъла, 6 игрални и 2 документални филма. Има издадени осем албума с авторски песни. Двете награди „Златна роза” са за най-добър актьор за ролята на Енрико във филма „Изпепеляване” – 2004 г., и за дебют на музиката към филма „Пансион за кучета” – 2000 г. Има 10-годишна дъщеря Мария. - Сезонът тръгна за теб с кинопремиера и с премиерата на „Хамлетмашина“ в „Армията”. ”Кажи нещо повече за музиката на филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”? - Самият саундтрак за мене е много голяма крачка напред, вдигане на летвата. Имах възможността да работя с голям екип, пък и бюджетът на филма ми позволяваше да се разгърна с голям оркестър със специално поканен диригент - Григор Паликаров. Работех в пет студия едновременно с 80 музиканти. - Голямото ти връщане на сцената беше в постановката на Галин Стоев и Яна Борисова „Малка пиеса за детска стая“ в Театър 199, спектакъл отличен с два „Аскеер”-а и „Икар”-а за драматургичен текст. Какво е за теб отново да си на сцена след пребиваването ти в Прага, където следваше кинорежисура? - Много красиво преживяване. Когато Галин ме покани да участвам в „Малка пиеса за детска стая” бях на друга вълна. Но той е човек, който от шест години работи в други условия - в Меката на театъра „Комеди Франсез“. Бих играл по едно представление годишно, за да си запазя актьорската форма. И да искам, не мога да се откажа. Стана така, че получих страшно много предложения, някои от които ще отхвърля. Поради липса на време. Сега репетирам с Коко Азарян пиесата „Колекцията” на Харолд Пинтър. После, живот и здраве, с Галин Стоев и с Яна Борисова ще поставим друг текст пак на сцената на 199. - Ще разкажеш ли за новите ти проекти в киното и в музиката ? - През последните две години правим турнета с една моя формация от девет души. Първата част на шоуто е инструментална, театрална и филмова музика. Втората част е от моите хитове през годините. Става супер атрактивна програма. Подбрал съм и по-балкански парчета - от „Януари”, „Финале гранде”, „Буря барут”. Искам дори да я запиша като албум тази програма. - А по клубове ли свирите ? - По клубове, на площада, в театри. Откакто се върнах от Чехия, написах музиката за пет телевизионни филма, един игрален, имам вече премиера на чешки пълнометражен филм. Пиша и за театрални постановки. Завършихме снимките със Станимир Трифонов за новия му филм „Стъклената река” по романа на Емил Андреев. Много интересна история. Там играя отец Петър. Това е едната главна роля. Другият главен персонаж е на Иван Ласкин. Сега филмът е в монтажен период и ще се появи на екран в началото на следващата година. - Неотдавна чествахме стогодишнината на Независимостта на България. Имаш ли самочувствието, че си българин? - Претендирам, че съм много по-голям патриот от тези, които развяват байраците. Навсякъде, където отивам по света, работя така, че представям държавата си по най-добрия начин. Имам една голяма болка с патриотарстването, което минава всякакви естетски граници. Обслужва някакви първични инстинкти - вечер да удариш по две ракии и две салати и да кажеш колко велики сме били преди десет века. Миналото е факт. То е велико, но трябва да се работи за настоящето и бъдещето. Живеем в стрес и подтиснато състояние на духа. - Бил си на много места по света и продължаваш да ходиш. Каква е причината да си все още в България? - Моята професия е свързана с хора. У нас има и страхотни актьори, и страхотни музиканти. Национално богатство. Всичко това се случва в една от страните с най-красива природа в света. А другите неща трябва лека-полека да ги изтърпим и да ги надживеем. Мърлящината, грозотата, човешка простотия. А колко малко трябва, за да се оправим..Не са криви само политиците. На всички ни трябва повече почтеност. Всички взаимно трябва да се хармонизираме. Толкова е просто. - Коя е по-голямата ти любов – киното или театърът? - Ако трябва да бъда искрен, ще ти кажа, че киното ми е много по-интересно в момента. Обаче опасявам се да не би причината да е това, че го правя от по-скоро, че ми е нещо по-свежо. Когато съм на снимачната площадка, не мога да се изморя по никакъв начин. Последните снимки със Станимир бяха 12 часа с пътуване един час до обекта и обратно. Никаква умора. По същия начин се чувствам в студиото, когато записвам. В театъра се разконцентрирам по време на репетициите. Иначе представлението е супер изживяване. И те държи в кондиция. - Вярваш ли в приятелството, има ли го днес? - Да, вярвам. Последният ми концерт се казва „Стефан Вълдобрев и приятели”. С музикантите, с които работя в момента от 12-15 години вече и са едни от най-добрите в България, каним на всеки един проект по един приятел актьор. Понеже е театрална и филмова музика, така го свързвам. Камен Донев го бях поканил в Прага. Канил съм Христо Мутафчиев, Христо Гърбов, Мая Бежанска, Зуека, имам намерение и други колеги да поканя. - Как можем да се противопоставим на простащината и чалгата у нас ? - Не можем никак. Няма и смисъл. След като има хора с потребност от това, да воюваш с тях е безсмислено. Трябва почтено да работиш в твоята си област и по някакъв начин да приобщаваш хората, които те харесват. Съвестно, почтено и всеотдайно да работим, за да знаят хората, че има и друга култура и други острови, на които да могат да отидат. Но начинът е един – да работиш яко и да се самоусъвършенстваш! Интервюто взе Лилия Динова