Известният френски писател Жан-Мари Гюстав льо Клезио получава Нобеловата награда за литература за 2008 година, предадоха световните информационни агенции. Той е отличен като "автор на нови отправни точки, поетични приключения, чувствен възторг, а също като изследовател на човечеството отвъд властващата цивилизация". Жан-Мари Гюстав льо Клезио е без съмнение един от най-ярките представители на съвременната френска проза, чиито основни произведения са познати и на българския читател. Сред тях е романът "Карантината", за който са характерни най-добрите черти на творчеството му: философска дълбочина, епическа разгърнатост на сложния, но интригуващ сюжет, неповторими образи. В "Африканеца" (2004), кратък автобиографичен разказ, Льо Клезио възкресява епизоди от детството си, прекарано в Африка и повлияло на целия му житейски и творчески мироглед. След войната, придружен от майка си и от по-големия си брат, той отива при баща си, лекар в Нигерия. Там авторът, оставен да расте на воля сред необятните диви простори на Африка, открива свободата на телата, магическата същност на една страна, където всичко е в излишество - слънцето, бурите, растителността, дъждовете, насекомите. Сред другите му издадени на български език книги е "Мексиканската мечта". В тази твърде съкровена книга писателят изразява преклонението си пред двойната среща - с непознатия баща и с Африканския континент, от който е запазил за цял живот опиянението от близостта с природата. Името на Жан-Мари Гюстав льо Клезио по нищо не подсказва, че е дете на алжирски преселници което цял живот ще описва спомените от екзотичното си детство. През 1994 година го обявяват за най-добрия от живите френски писатели, а всяка негова книга се очаква с нетърпение. Льо Клезио отново се заравя в миналото и в един от последните си романи "Революции". Феновете му по целия свят го ценят не само заради вихрещото се перо, което обхваща фантастични и обаятелни светове, но и заради силно развитото чувство за екология, което Льо Клезио винаги подчертава в гражданските си изяви. Биографите му отбелязват, че е започнал да пише едва седемгодишен, имитирайки любимите си приключенски романи. С него френските писатели, получили Нобелова награда, стават общо 14. Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. и се присъжда от Шведската академия по литература в Стокхолм. През тази година тя е на стойност 10 милиона шведски крони. Първият лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. В периода 1940-1943 г. отличието не се присъжда. Двама души отказват да получат приза руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г. Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания). Сред носителите на Нобелова награда за литература са такива известни творци като Хенрик Сенкевич, Ръдиард Киплинг, Джон Голсуърти, Ърнест Хемингуей, Джон Стайнбек, Хайнрих Бьол, Гюнтер Грас, Албер Камю, Жан-Пол Сартър и Габриел Гарсия Маркес. През 2006 г. Нобелова награда за литература получи турският писател Орхан Памук. Повечето му произведения са преведени на български. Сред по-известните му книги са "Името ми е Червен", "Сняг", "Новият живот". Миналата година с Нобеловата награда за литература Шведската академия отличи Дорис Лесинг като епичен разказвач за преживяванията на жените, която със скептицизъм, плам, жар и сила на въображението изследва внимателно една разделена цивилизация. "Лятото преди мрака", един от най-силните романи на Дорис Лесинг, е издаден на български език. Преведени са също много нейни разкази. Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се насрочва за 10 декември в Стокхолм и в Осло. Наградите за литература, физика, химия, медицина и икономика нобелистите получават в Стокхолм, в Концертната зала от краля на Швеция Карл XVI Густав. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло. Нобелистите, освен парична награда, получават златен медал и диплом.