Документалният скандален френски филм „В челюстите на дракона“, разказващ за ужасните условия на труд в китайските мини, спечели „Сребърната ракла“ на приключилия в събота фестивал „Златната ракла“ в Пловдив. Автор на продукцията е 38-годишният френски журналист Патрис Лортон, специален пратеник на телевизия France 2, който беше почти единственият присъстващ в Пловдив чуждестранен автор на наградена творба. Пътуващ под прикритието на туристическата виза, Лортон слиза със скрита камера в някои от най-големите въглищни мини в провинция Шанкси, западно от Пекин. Чрез филма на френския журналист светът за първи път вижда колко висока е човешката цена, която китайското общество плаща, за да може правителството да отчита безпрецедентното икономическо чудо от последните години. Специалният пратеник на France 2 слиза в един свят на шокиращи нечовешки условия, където корупцията процъфтява, а началниците на рудника командват парада и над всичко се стели гробно мълчание. Резултатът е разтърсващ портрет на беззаконието в Далечния изток, където всеки човек може да бъде купен, а човешкият живот е обезценен до крайна степен. Патрис Лортон е завършил политически науки и журналистика. Предпочита да работи сам, често със скрита малка камера, тъй като горещите точки, които избира за филмите си, не позволяват предварително разгласяване на проекта и големи екипи, които ще привличат вниманието на властите. - Защо слязохте в китайските мини, с какво ви предизвика темата? - Въглищата от мините осигуряват 70% от енергийните нужди на китайската икономика. Вместо да купуват петрол, те използват собствените си залежи от въглища. Филмът разказва отвътре за изключително лошите условия на работа в мините в Китай (за сравнение подобно е било положението с труда на миньорите във Франция в средата на 19-и век по време на индустриалната революция). В момента в Китай има само 33 легални мини, останалите хиляди са нелегални и нищо не се знае за хората, които работят там, тъй като не се допуска изтичане на информация. Китайското правителство бди сериозно истината да не излезе наяве. Официално се признават 8 хиляди жертви миньори годишно, което прави по около 20 души на ден. Неофициалната цифра е 20 хиляди смъртни случая на година, което означава, че в Китай е 1000 пъти по-опасно да бъдеш миньор, отколкото в Щатите. - Как успя да се промъкнеш през китайската цензура и да снимаш нещо, забранено за показване? - Реших да отида на място, защото въпреки че има много журналисти, които пишат за случая, нямаше нито една снимка от местата. За да успея да направя цял филм, се оборудвах със специални скрити камери и не обявих точната цел на посещението си, а си взех туристическа виза. Отидох с един приятел китаец с френски паспорт, който ми превеждаше. В дълбоката провинция на Китай всички бели, добре облечени хора ги мислят за американци. Така че предположенията на местните бяха, че съм богат инвеститор, аз не ги разубеждавах, защото това амплоа ми осигури безпрепятстван достъп до мините. Те просто смятаха, че искам да вложа пари в тях, а аз всъщност снимах филм. Беше особено опасно. Един китайски журналист беше пребит до смърт миналата година поради разкритията на корупцията на правителствената мафия, която се облагодетелства от положението с мините. В района на мините останахме три седмици. Може би този филм не е това, което бихме направили в една по-свободна страна, но аз съм доволен, тъй като изнесохме първи образи на тези миньори. - Каква реакция очаквате от филма си? - Знам, че китайските власти едва ли ще се трогнат особено. Засега нямаше официална нота от посолството им в Париж след излъчването му по френската телевизия. Но моето желание е по-скоро да накарам хората във Франция да се замислят, когато си купуват китайски стоки, с цената на какво се произвеждат те. Освен това предстои работно посещение на президента Саркози в Китай и ми се ще, освен договорите за съвместни икономически проекти, нашите политици да попитат и да настояват за промяна в нечовешките условия на труд в китайските мини. - Какъв ще е следващият ви проект, пак ли ще е свързан с нарушаване на човешките права? - Познахте. Скоро заминавам за Либия. Смята се, че тя ще е новият Дубай на Средиземноморието. Икономическото й развитие е доста бързо. В същото време подобно на Китай и там се погазват грубо човешките права. Светът за пръв път разбра за това от случая с българските медицински сестри. За мен е предизвикателство да успея да заснема отвътре тези неща и да ги покажа на света. Една много трудна задача, но в духа на бъдещите партньорски политико-икономически връзки между Либия и Франция мисля, че съм длъжен да покажа на французите лошите страни на либийското управление. Интервюто взе Стефан Галибов