Стефан Галибов Всеки голям филмов фестивал неминуемо включва в програмата си силна документална програма. „Златната ракла“ не прави изключение. Новите-стари световни проблеми, погледнати със сурово репортажно око, са по-актуални от художествената им разработка в игралното кино. В 33-тото издание на утвърдения пловдивски фест са включени 52 продукции от цял свят. Всички те третират горещи политически, социални и екологични теми. Италианският филм „Виетнам: последната битка” на Лучана Капрети разказва за последната битка на Виетнам срещу САЩ. Тридесет години след края на войната 4 милиона виетнамци съвместно с американски ветерани, пострадали от тежки болести вследствие излагането на диоксина, завеждат дело срещу 37 американски химически компании заради различни видове агенти, с които е пръскана джунглата по време на войната. Делото обаче е прекратено от апелативния съд в САЩ поради недостатъчно доказателства за преки вреди. Корпорациите, сред които е и сегашният хербициден гигант „Монсанто”, са произвели 77 милиона литра токсични химикали - агент ориндж, блу и ред и не са предупредили за високото съдържание на диоксин - над 300 килограма в тях. Днес земята на местата, където са минали самолетите, разпръсквали химикала, са все още негодни за земеделие, а хората, които живеят в близките райони и техните деца страдат от неизлечими заболявания. Замервания показват все още няколкократно превишаване на безопасните норми на диоксин в оризовите полета, водата и растенията на Виетнам. В интервю с професор Джийн Стелман от Университета Колумбия в Ню Йорк 4 милиона души и техните поколения са заразени по това време, включително и американски войници, участвали в сраженията на тези места. Трето поколение виетнамци все още носят белега на това замърсяване. Друг документален филм от противоположния край на света - Косово, показва човешките измерения на трагедията след войната с разказ за неизбягалите сръбски жители на Прищина. Филмът е ценен като една от малкото различни гледни точки към конфликта от близкото минало. Повечето досегашни проучвания засягат само страданията на албанците. Тук е показана и обратната страна, как справедливостта от гледна точка на международната общност понякога не значи справедливост за всички жители на даден географски район. Особено силен е разказът на възрастна сръбкиня, която е решила, че няма за кога да бяга от войната. Останала в размирната бивша сръбска провинция, днес бабата продължава да живее в метален контейнер, понеже няма кой да оправи разрушената й къща и няма почти нищо, с което да се нахрани. Екипът на филма, разбира се, е руски. „Краят. Обречени на изгнание” е по идея на Евгени Баранов и режисиран от Александър Замислов. Особена заслуга трябва да отдадем на оператора Виктор Швагерус, успял да се промъкне в труднодостъпни райони на Косово, където все още е опасно не само да се живее, но дори да се преминава. „На Запад от Мека” на Африйк Ни Чианан, разказва за живота на три пакистански емигрантски семейства, които са намерили уют и спокойствие на хиляди километри от дома. На мюсюлманите не им се е наложило да променят много начина си на живот и дори в един от случаите – семейството открива пакистански ресторант и така заразява местните ирландци с близкоизточната кухня.