Елиана Митова Легендарните артисти от манежа Александър Балкански, Георги Кехайов и Тодор Пиронков отново напомнят, че българското цирково изкуство загива. Това се случва точно 25 години след като на 25 септември 1983-та софийският цирк изгоря на Солни пазар. Оттогава датират мъките на елитните ни артисти да се сдобият с нов дом, където да радват многобройните си почитатели с великолепни изпълнения. След 10 ноември 1989-а мъките им се удвоиха – всички циркови артисти бяха уволнени, а цирковата база в Илиянци бе продадена на търг. Така властта ги лиши и от препитание, и от дом. Най-добрите от гилдията отдавна емигрираха в чужбина, малцината останали едва кретат, поддържайки опоскани и бедни циркови трупи. Те обикалят България с мърляви шапита и с мъка скалъпени програми. Изключение прави цирк „Балкански“, който поддържа нивото на българското цирково изкуство с цената на неимоверни усилия. Единственото спасение е държавата да подаде ръка на цирка, като осигури терен за изграждането на подходяща сграда за циркови представления в София, твърдят тримата ветерани на манежа. Тодор Пиронков, бивш главен режисьор в „Български циркове“: Акробатите купиха цигулката на виртуоза Минчо Минчев Години наред ние издържахме артистите от другите изкуства. Защото внасяхме огромни суми в бюджета на държавата от нашите гастроли в чужбина. С нашите пари е купен „Страдивариус“-ът на цигуларя Минчо Минчев, модерното осветление в редица театрални сгради, инструментите на Софийската филхармония. Защото нашето изкуство е скъпо платено на Запад. С нашите пари бе изградена и цирковата база в Илиянци, където имахме възможност да подготвяме уникални номера, с които печелехме световно признание. Уви, властта ни отне базата, платена от джоба ни – тя бе продадена на търг на търговците от Илиянци, за да продават там гащи и парцали. А 300 наши артисти бяха уволнени и лишени от шанса да си вадят достойно хляба. Това се случи по времето на министър Елка Константинова – тя не пожела да защити гилдията на цирковите артисти и практически я ликвидира. Искаме само едно – да ни бъде предоставен терен, където да си построим цирк. Подобен на онзи, който изгоря на Солни пазар! Не искаме пари за строежа – сами ще си намерим инвеститори, които да ни подадат ръка. Ние не сме случайни хора. Претъпканата „Медисън Скуеър Гардън“ става на крака и крещи: „Браво, българи“, когато наблюдава трупа Пиронкови. Три години бях преподавател в московското цирково училище. Видях как руската държава трепери над своите циркови артисти. Питам се защо не го правим ние? Та редом с руснаците и китайците бяхме най-силната нация в цирка! Омръзна ми да ни наричат циркаджии, ние сме артисти! Не по-лоши от колегите ни в театъра, операта, оперетата, балета. Георги Кехайов, носител на „Сребърен клоун“ от фестивала в Монте Карло: Покойната ми дъщеря дари 500 лв. за нова сграда Дъщеря ми Деси Кехайова, световна циркова звезда, получи 500 лева награда като малко момиче и я дари за изграждането на нова циркова сграда. Не бяха малко пари по онова време – цели пет заплати! И мнозина колеги направиха същото, за да си имаме наш дом, където да работим! Излъгаха ни! Нахалост отидоха и даренията, и ентусиазмът на поколения циркови артисти. Честваме 100 години независима българска държава. А догодина през март ще отбележим 111 години български цирк! Значи родното цирково изкуство е по-дълголетно дори от свободната ни държава! Само че този юбилей въобще не ме радва, като гледам хала на цирковите артисти. Старите – живуркат с жалки пенсии. По-младите гледат да избягат навън за по-добър живот. А ония, които останаха в България, просто мизерстват. Нима това заслужава българското цирково изкуство? 35 държави съм обиколил, три циркови рекорда съм записал в „Гинес“. И вместо държавата да ме използва, за да възпитавам бъдещите звезди на манежа, тя ми обръща гръб! Какво ли не предлагам, никой не се вслушва! Искам да дам на младите онова, което съм научил през годините, да им прехвърля занаята си! Не ми позволяват! Затова след броени дни отивам в Америка, където ще бъда консултант в шоуто на „Ринглинг“, най-големия цирк в света. И ще го правя не безплатно, както искам да го правя у нас, а срещу доста приличен хонорар! Циркът е изкуство прекрасно, вечно, младо! То процъфтяваше в България, пред света ни представяше по възможно най-добрия начин. Имената Балкански, Пиронкови, Кехайови се превърнаха в нарицателни за високо майсторство. Сега големите ни имена играят в чужбина. Нашият Енчо Керяцов взе миналата година наградата „Сребърен клоун“ в Монте Карло. Ще го гледат ли някога на живо зрителите в България? Не вярвам! И сърцето ми се къса! Александър Балкански, собственик на преуспяващ частен цирк: Тодор Живков ни ценеше, сегашната власт ни заряза През далечната 1964 година Тодор Живков издава разпореждане във всеки град да има терен – електирифициран, с водоизточник и контейнери за боклука, който да се предоставя безплатно на цирковите трупи. Всички кметове бяха задължени да осигуряват такива терени. След 1989-а 90 на сто от плацовете бяха приватизирани. На пръсти се броят градовете в България, които разполагат с подходящи общински места за гастрол на циркова трупа. В Европа обаче правителствата продължават да изискват от местната власт да съдейства на цирка. Ще дам един пример. Неотдавна в гръцкия град Халкида пристига италиански цирк, а кметът не му осигурява терен. Циркът тутакси се жали в европейския съд в Страсбург. И общината в Халкида е осъдена да плати обезщетение в размер на 1 млн. и 200 хиляди евро! Какво се оказва? Че Тодор Живков е бил повече в час от сегашните управници?! Преди години кметът Софиянски ми поиска 42 хиляди лева наем, за да вдигна шапитото в Южния парк. На същото място сега има МОЛ. Неотдавна кметът на Варна Кирил Йорданов ми предостави място за шапито. Оказа се, че то се стопанисва от „Локомотив“. И ми взеха наем 2000 лева. 50 години и аз, и моите колеги Кехайов и Пиронков давахме пари на тази държава. Защото ни удържаха зверски проценти от хонорарите, които получавахме в чужбина. И след тази вярна служба и на изкуството, и на публиката държавата ни взе всичко! Благодарен съм на министър Стефан Данаилов, че създаде в подопечното си ведомство дирекция „Театър, музика и цирк“. Както и експертен съвет за цирково изкуство. Само че той не се е събирал повече от година! Как тогава да решава проблемите, които ни мъчат?! Аз инвестирах 2 милиона евро в моя цирк. Искам той да бъде отправната точка за развитието на българското цирково изкуство занапред. Ние с колегите не искаме много – нужно ни е подходящо място, на което да построим наша сграда, дом на цирковите артисти. Имахме идея това да стане в Зона Б-5. Уви, говори се, че там ще се строи сграда за съда. Има подходящо място за нас в „Младост“, собственост на Министерството на отбраната. Нима то не би се лишило от един терен в името на изкуството?!