Прекрасно оформеният том на „Кентърберийски разкази“, която изд. „Захарий Стоянов“ пусна на пазара, е дело на художника Кънчо Кънев. , Преводът е на Александър Шурбанов, а илюстрациите - на Стоян Марков. Тази творба на Чосър е една от най-четените за всички времена и е знакова за онова велико разкрепостяване на европейския дух, което настъпва след Средновековието. Творбата се появява на бял свят след дълъг и лъкатушещ творчески път. Авторът постепенно се освобождава от каноните на Средновековието до изграждането на един стил, който има здравите си корени в непосредственото наблюдение на живота, съчетано с рядко артистично въображение. Независимо от някои прилики с друга велика ренесансова творба - „Декамерон“ на Бокачо – Чосър е постигнал по-реалистично, живо и непосредствено поведение на своите персонажи, което превръща книгата му в истинска комедия на нравите. Авторът е изградил цялостта на произведението си по начин, който напомня драматичното единство на една пиеса – открива се с пролог, а 24-те разказа ясно са разграничени в три групи. Първата - историите, разказани от благородници и учени, пропити от възвишени пориви, чест, морални ценности и високи идеали. Втората група обхваща разказите на хора от оформящата се средна класа – светски личности, както и духовни лица. Третата група разказвачи са обикновените занаятчии, земеделски работници, селяни, чиито истории са по-груби и натуралистични. Самият Чосър присъства в книгата си ненатрапчиво – той не поучава, а само предава фактите на живота. Като истински мъдрец той е успял да намери равновесие, с добродушна усмивка да изтрие сълзите на нещастните, за да възтържествува оптимизмът, а доброто да надделее над злото. С този свой дух вечната творба на Джефри Чосър става особено актуална и в нашето време.