Само 5 процента от емигрантите напускат доброволно страната си. Останалите се разделят с родината, притиснати от нуждата и мъката. Това каза вчера на среща в хотел „Хилтън“ журналистът от всекидневника La Sicilia Салваторе Кураба, експерт в областта на емиграцията. Повод за дискусията бе прожекцията на филма The golden door (Nuovomondo) на режисьора Емануеле Криалезе, номиниран за „Оскар“ през 2007 г. В превод заглавието му означава «Новият свят» и визира сицилианската емиграция към Америка в началото на ХХ век. В този смисъл той е съзвучен и с настоящата емигрантска вълна, която тръгва от Източна Европа към Запада и Новия свят. Домакини на събитието бяха Каза Сичилия - България и Италианският културен институт, които по този начин се включват във фестивала „Италия тук”. Идеята на режисьора Емануеле Криалезе за Nuovomondo се ражда на фотографска изложба в Ellis Island Museum в Ню Йорк. От снимките го гледали емигранти – с изненадани, объркани, изгубени погледи. Тези погледи му дават силата и желанието да заснеме филма, като се върне години назад в историята на страната си. Голямо семейство бедни сицилианци решава да емигрира в Америка. Ще сполучат или не – те самите не знаят. После започва одисеята – пътуване с каруца до пристанището, дълго и уморително плаване през океана. И драматично пристигане в Новия свят. Където неговите бъдещи жители са подложени на унизителни процедури, за да докажат, че са годни да станат американци. „Емиграцията е сложно явление. Трябва да бъдат спазени законите – и на страната, от която произлизат емигрантите, и на страната, която ги приема. Личните трагедии и драми са другата страна на проблема, но те в никакъв случай не бива да бъдат подценявани. Още повече че Новият свят бе съграден и благодарение на съзидателния труд на милиони емигранти от Европа. Италия е страна, от където хората емигрират. А други нарочно търсят надежда на нейна територия. И в наше време в Сицилия пристигат лодки с бедняци, които бягат от Африка“, направи аналогия с днешния ден журналистът Салваторе Кураба. Nuovomondo не е нито политически, нито социален разрез на емиграцията, а взиране в очите на хората, които търсят препитание далече от родината си. Оставяйки всичко – културата, земята, езика, с надеждата за нов живот и преди всичко за работа. Народът на Италия и специално на Сицилия е дал най-много емигранти - двадесет милиона, които са се преселили в САЩ и по целия свят, интегрирали са се на новите места и са запазили своята идентичност. Това е и причината режисьорът да потърси още по-голяма автентичност на лентата, използвайки сицилианския диалект.